Младите хора в Близкия изток и в Северна Африка имат достатъчно причини да се боят от бъдещето. Корупцията и икономическите кризи тормозят целия регион, шансовете да си намериш работа са слаби, редица страни затъват в граждански войни и хаос или се превръщат в полицейски режими.

Но въпреки всичко това от Бахрейн до Мароко голямото мнозинство младежи вярват в доброто си бъдеще. 65% очакват такова бъдеще за себе си, а цели 70% - за обществото, в което живеят. До тези неочаквани резултати стига едно проучване, направено по поръчка на германската фондация „Фридрих Еберт“. Проучването, озаглавено „Между несигурност и оптимизъм“, е проведено сред 9 000 младежи на възраст от 16 до 30 години в осем държави, сред които са страни като Египет, Тунис, Йемен и палестинските територии. Главният въпрос, чийто отговор търсят авторите на мащабното проучване, гласи: Как се справят младите хора с нестабилността и несигурността във всекидневието си?

В какво (не) вярват

Това е първото по рода си изследване в този огромен регион. Младите хора отговарят на 200 въпроса за житейската си ситуация, за своите ценности и цели, за самосъзнанието си, за политиката и религията. Резултатите показват, че настроението всъщност е много по-добро, отколкото е фактическото положение. Нещо повече: ако ги сравним с резултатите от сходни проучвания тук, ще установим, че младите араби имат повече упование в бъдещето дори от германските си връстници. Как да си го обясним? Дали пък те не мислят в схемата: По-лошо от това просто не може да бъде?

Във всеки случай повод за техния оптимизъм не е демокрацията в страните им. Повечето млади хора обръщат гръб на политиката. В списъка с ценности, зад които застават, политическият ангажимент се оказва чак на последното 28-мо място. Доверието в политиците и в парламентите е изключително ниско, но въпреки това младите хора са готови да поемат ангажименти в полза на обществото - например в неправителствени организации. И независимо от отчасти катастрофалното положение, в което се намират страните им, едва средно 10 процента искат да напуснат родината си.

Значителни са разликите между отделните страни при отговора на въпроса каква форма на управление предпочитат. В Ливан, Египет и Тунис мнозинството млади хора подкрепят демокрацията, докато в Тунис подкрепа за тази форма на управление дават само 23 процента от младежите. В страни като Тунис и Йордания повечето млади хора искат силна ръка начело на държавата. За всички тези страни обаче важи едно: много по-голямо от доверието в институциите е доверието в семейството. Повечето млади хора смятат семейството за единственото сигурно убежище.

Но още по-нависоко се оказва една друга ценност: вярата в Бог. Младите хора в проучения регион са днес още по-религиозни, отколкото преди пет години. Според авторите на изследването, причина за това са твърде ограничените им шансове и перспективи в живота. В Близкия изток образованието куца, а числеността на населението нараства много по-бързо, отколкото може да поеме трудовият пазар. Изправени пред мрачните икономически перспективи, младите хора намират упование и сигурност единствено в религията. Изследването показва, че колкото по-религиозни са анкетираните, толкова по-уверено гледат към бъдещето.

Зората на лаицистична епоха в арабския свят?

И още нещо научаваме от проучването: жените са по-религиозни от мъжете. Нищо чудно всъщност, след като в целия регион техните шансове за пробив и кариера са много по-малки. Религиозността обаче не е пряко свързана със социалното положение или образователното равнище. Авторите на изследването оборват разпространената теза, че колкото по-бедни са хората, толкова по-религиозни се оказват.

Но нарастващата роля на религията не означава, че сили набира и политическият ислямизъм. Младото поколение смята, че религията е нещо частно и затова няма място в политиката. Само 11 процента от анкетираните в целия регион желаят политическа система, основаваща се върху шериата. Професор Рашид Уеса от университета в Марбург стига в тази връзка до следното заключение: „Може би точно в момента наблюдаваме зората на една лаицистична епоха в арабския свят". Смела мисъл, която дава известна надежда.

Между другото: на второ място в списъка с ценности на младите араби е желанието им да живеят без насилие и в икономическа сигурност.