Някои твърдят, че германският град Бон се разминал на косъм с огромна трагедия - сравнима с тази от Мадрид през 2004 година. Тамошните атентати струваха живота на 191 души. Намерената на гарата в Бон чанта с части за бомба породи множество въпроси. Според някои информации, заплахата произлизала именно от средите на салафитското течение. Но какво знаем за него? Не много: това, че салафитите носят шалвари и дълги бради, че раздават Корана по улиците, че е имало случаи на техни нападения срещу полицаи, както и това, че ги свързват с някои радикални ислямски среди, склонни към насилие и тероризъм.

Салафитите са обединени от желанието да очистят ислямската религия от всички "чужди" елементи, привнесени отвън чрез други религии или философски течения. Те желаят ислямът да се завърне към своите "корени" и да стане отново такъв, какъвто са го проповядвали пророкът Мохамед и неговите последователи. Поддръжниците на това мюсюлманско течение в Германия са към 4 000. Мненията за това дали е опасно са доста различни.

Връзките с тероризма

Според германски експерт по тероризма няма съмнение, че определени джамийски общности и дори имами, смятани за умерени, поддържат контакти със салафитски проповедници и склонни към насилие джихадисти. Така например в берлинската джамия Ал-Нур са били индоктринирани цели групи млади мъже, заминали после да водят "свещена война" /Джихад/ във Вазиристан.

От Берлин е и бившият рапър Десо Дог, който междувременно се е прехвърлил в Египет и оттам заплашва Германия с атентати. Покрай променените властови съотношения в страните на Арабската пролет екстремистите-салафити разполагат с нови възможности за убежища и финансиране, обяснява още експертът. По неговите думи, в много от ислямските общности в Германия съществува голяма толерантност не само спрямо умерените салафити, но и спрямо онези, които открито призовават към насилие и поддържат контакти с терористични организации в страната и в чужбина.

Безпрекословна вярност към Корана

В доклад на германското вътрешно разузнаване от 2011 година се казва, че повечето салафити в Германия не са терористи. От друга страна обаче е факт, че "почти всички личности, идентифицирани в Германия като склонни към тероризъм, имат връзка със салафитите", казва Аладин Сархан, който консултира полицията в Райнланд-Пфалц по въпросите на ислямската религия. Експертът подчертава още, че салафитите не могат да се разглеждат като единно течение.

Салафизмът ангажира вниманието на обществеността и на медиите покрай заплахите за терористични нападения, но и поради мисионерската си дейност в интернет, в социалните мрежи или чрез раздаването на екземпляри от Корана по улиците на германските градове. Според Аладин Сархан, влиянието на салафитите в Германия обаче се преувеличава - течението реално няма толкова много привърженици, колкото се твърди. Сархан дефинира салафизма като "религиозно-пуритански, ревизионистки светоглед", базиран на безпрекословната вярност към Корана: "За повечето мюсюлмани Аллах е Господ и Господ е Аллах. За салафитите Господ е единственият повелител, а Коранът е тяхната конституция", обяснява Аладин Сархан.

Популистите се възползват от тях

Салафитите имат и своя, радикална трактовка за понятията "Шериат" и "Джихад". Погрешно би било обаче тъкмо тези крайности да се възприемат като типични за цялата мюсюлманска религия и всички мюсюлмани. Подобно нещо би означавало да се повярва на пропагандата на самите салафити или пък на радикалните десни популисти от сорта на "Pro Deutschland" и "Pro NRW".

От около 20 години насам сред десните екстремисти в Германия се наблюдава една много интересна промяна - мисленето им вече не е толкова антисемитско и антиизраелско, а по-скоро антиислямско, казва социоложката проф. Карин Пристер от университета в Мюнстер. Тя допълва, че въпросните среди намират в лицето на салафитите "особено подходящ враг". Десните екстремисти се опитват да привлекат привърженици сред по-аполитичните, но и сред онези, които изпитват страх от престъпността или са недоволни от мултикултурната среда в германското общество, обяснява Пристер.

Автор: М. Гесат, Б. Михайлова; Редактор: Б. Узунова