На новото правителство му трябват не експерти, а функционално грамотни хора с респект към експертността. Не че едното изключва другото. Просто истинският дефицит в българската политика днес не се отнася до това да събереш група от познавачи в някоя област.

Такива експерти все пак имаше и около Борисов. Онова, което ги дискредитира, беше средата, в която се озоваха - в нея професор и гангстер бяха третирани еднакво и бяха смятани за взаимозаменяеми. Експертите пък, на свой ред, се оказаха с твърде крехки академични устои, щом повярваха, че е уместно да скъсяват дистанцията спрямо такава компания.

Да можеш да управляваш

Впрочем, че всеки може да управлява една държава, е теза, издигната за пръв път през 20-те години в съветска Русия и експресивно развита в един от прочутите плакати на Авангарда по повод празника 8 март. На него пише: „Всяка готвачка трябва да се научи да управлява държава. В. И. Ленин“.

След близо сто години разликата е единствено в глагола „научавам“. През последното десетилетие българското общество все по-резултатно сваля оковите на образоваността, а напоследък взе да смята, че това за готвачката би следвало да е вярно и без да я карат да учи.

Ако има сериозно предизвикателство пред бъдещия кабинет на Орешарски, то е именно в това - да върне разликата между знаещия и незнаещия, като насърчи единия и изолира другия; като прокара граница между пиара и съдържанието, между политическото и неполитическото. Ако кабинетът успее да е толкова скучен, толкова експертно профилиран и толкова нехаещ за харизмата си, колкото е кандидатът за премиер, това определено ще бъде стъпка напред.

Тези очаквания обаче са адекватни само при едно положение - ако социалистите, като мотор на кабинета, са решили наистина да правят политика, а не да се превръщат в лакирана версия на ГЕРБ. Има ли основание за надежди в това отношение? БСП не произхожда от добро семейство, управлява зле през 90-те и доста спорно през 2005 - 2009 година. Но безспорният й актив е стабилността й като партия - качество, което някога дори не си струваше да се отбелязва, но сега доби особена тежест на фона на партийно-политическата недостатъчност в страната като цяло.

Всъщност, не е много сигурно дали последното е плюс, защото няма безспорни данни за това докъде е стигнала гангстеризацията на партийния живот в България. Ако и двете партии, които ще държат кабинета жив - БСП и ДПС - са обхванати от този вирус, стабилността им е просто смъртоносно оръжие за околните.

Без илюзии

Що се отнася до третия и засега неизвестен участник в подкрепата за Орешарски, нека си спестим илюзиите - независимо дали ще подкрепи пряко или косвено кабинета, този трети участник ще превърне правителството в свой заложник. Възможностите са само две, като и двете са неприемливи - Орешарски да стане заложник на ултранационалистите или пък на ГЕРБ, което засега се отхвърля като възможност.

Най-малкото, което едно отговорно управление дължи, е да признае публично тази зависимост, като съчетае това признание с апел за персонална подкрепа от страна на приемливи фигури в парламента. Неонацизмът не е идеология, с която могат да се търсят компромиси в името на някакво общо благо, защото нужният компромис е точно обратният: в името на общото благо неонацизмът да бъде политически изолиран.

Това с кого може и с кого не може да се прави компромис в политиката, също е въпрос на така нужната базисна грамотност, а не въпрос на експертност в дадена професионална сфера. И ако не си пренареди приоритетите, нероденото правителство рискува да си лепне точно този етикет, срещу който е призвано да се бори.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел