Опасенията на Съединените щати се потвърждават на 14 октомври 1962 г. - Съветският съюз е разположил ракети с ядрени глави в Куба, само на 200 км от щата Флорида. Под заплаха е не само военната база Гуантанамо, но и цялото източно крайбрежие на САЩ. На 22 октомври, когато американският президент Джон Кенеди призовава ракетите да бъдат незабавно изтеглени, стратегическите военновъздушни сили са в пълна бойна готовност. А светът е на крачка от избухването на ядрена война.

Това, че на 28 октомври съветският държавен ръководител Никита Хрушчов отстъпва и не допуска Кубинската криза да се превърне в апокалипсис, експертите обясняват най-вече с патовата ситуация между САЩ и СССР - двете тогавашни велики сили. Нито една от тях не е сигурна, че след атомната атака противникът няма да е в състояние да нанесе ответен удар. И продължилото няколко десетилетия ядрено въоръжаване изиграва на практика стабилизираща роля.

Ядрени сили и агресивна реторика

С края на Студената война се слага край на този баланс, казва политологът Райнхард Майер-Валзер, като пояснява, че в наши дни големите атомни сили се разоръжават, но пък се появяват нови, за чийто потенциал не се знае достатъчно.

Наред с "официалните" ядрени държави - САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай, - не само Израел и Индия, но и политически нестабилният Пакистан и автократичната Северна Корея разполагат с "бомба". Севернокорейският заместник-външен министър Пак Кил Йон сравнително наскоро заплаши в реч пред Генералната асамблея на ООН, че една "искра" би могла да възпламени атомна война на Корейския полуостров. А и Иран, който за разлика от останалите четири "неофициални" ядрени сили е подписал Договора за неразпространение на атомното оръжие от 1968 г., очевидно няма никакви намерения да се отказва от ядрената си програма - нито пък от агресивната си реторика спрямо Израел. Функционира ли все още и днес логиката на сплашване?

Надпреварата за надмощие в Средния изток

Ядрените оръжия по правило крият неизброими рискове, а сигурност в рационалното поведение на разпологащите с тях държави няма как да има, смята експертката по сигурността Анете Шапер. Въпреки това тя не допуска, че Северна Корея или Иран (ако един ден се сдобие с ядрено оръжие), биха дръзнали да нанесат първия удар, тъй като би могло да им се отвърне. И двете държави са недемократични и пребивават в международна изолация - положение, което ги кара да се държат по-агресивно, за да инструментализират външната заплаха, казва Шапер. Те се надяват, че по този начин ще могат по-добре да наложат националните си интереси, а образът на външния враг ще допринесе за вътрешната им стабилизация. Стремежът към власт, престиж и най-вече регионално надмощие се откроява в най-голяма степен в ядрената програма на Иран. Както и други експерти, Шапер вижда опасността държави като Саудитска Арабия да се почувстват застрашени от Иран и да се впуснат в ядрена надпревара в и без друго нестабилния регион.

Иран и в момента е заобиколен от пет атомни сили, покрай което и сплашването се превръща в мотив за иранската ядрена програма, коментира Райнхард Майер-Валзер. Редица държави се опасяват, изтъква той, че един ден Иран може да предостави ядрено оръжие или ноу-хау на военизирани ислямистки организации като Хизбула и Хамас, които се ползват с откритата подкрепа на Иран.

Асиметрията между Пакистан и Индия

Една от най-зловещите перспективи - ядрените оръжия да попаднат в ръцете на терористите, всъщност се превръща в реалност покрай мрежата на пакистанския инженер Абдул Кадер Хан, която в продължение на години разпространява ядрени технологии и ноу-хау. "Пакистанското поведение е истинска катастрофа - всички тайни инсталации за обогатяване на уран в Иран, а по-рано - в Ирак и Либия, тръгват от мрежата на пакистанците", обяснява Анете Шапер. Самият Пакистан, който от 1947 е в конфликт с Индия, се въоръжава активно. Оръжейната надпревара между двете държави дори напомня донякъде на конфликт Запад - Изток. Шапер обаче посочва и различията: Индия и Пакистан са непосредствени съседи и водят териториален спор за Кашмир. Освен това отношенията между бурно развиващата се в икономически план и ползваща се с международен авторитет Индия и нестабилния Пакистан са много асиметрични.

Райнхард Майер-Валзер посочва и друго различие в сравнение с времето на Студената война: "Тогава сплашването можеше да функционира, тъй като бяха налице редица предпоставки, които днес не съществуват - например големите конвенционални потенциали". От това произтича опасността в случай на криза държави като Пакистан или Иран да имат избор само между въздържане или прилагане на ядрени оръжия, тъй като конвенционалните им оръжия няма да са достатъчни да ударят врага. Според експерта, решението е единствено в средносрочното разоръжаване на всички държави.

Сходно е и мнението на Анете Шапер: "По време на Кубинската криза светът бе спасен от това, че никой не посегна към "копчето". Но с ядрената власт може да се сдобие някой, когото не познаваме и който реагира по съвсем различен начин".

Автор: К. Рута, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева