Въпросът е как се четат древните текстове в наше време, какви са интерпретациите, кои от тях са адекватни и кои не? Какво имат да ни кажат древногръцките философи след повече от 2000 години?

"В основата на древногръцката идея е залегнала хармоничната, образована и здрава човешка личност", казва класическият филолог Лудвиг Курциус през 1950-те години. По онова време текстовете са разглеждани по праволинеен начин, те са схващани до голяма степен буквално. Крилатата фраза на Сократ: "Знам, че нищо не знам" е сякаш свидетелство за интелектуална скромност. Сократ е осъден на смърт заради развращаване на младежта и въвеждането на нови богове, всъщност обаче той просто е неудобен на властимащите, които се опитват на всяка цена да го премахнат. Философът приема присъдата и изпива чашата с отрова.

Силата на живото слово

Той не оставя след себе си нито един филисофски труд. Всичко, което знаем за него, идва от учениците и наследниците му, сред които основно място заема Платон. Самият Платон обаче няма особено високо мнение за писането на текстове. Веднъж написани, текстовете могат да се обърнат срещу автора си, който не може вече да се защити. Съвсем другояче стоят нещата с живото слово, философската беседа и диалога.

Погледнато от днешна гледна точка, тълкуването на древните писания може да бъде и опасно, казва преподавателят по философия към Кьолнския университет Марсел фон Акерен. Той подчертава, че трудовете не могат да се четат просто така и да се възприемат едно към едно, необходимо е да се проучи контекста, в който са възникнали.

Предизвикателството на етиката

В едно отношение обаче древните гърци са постигнали много, полагайки основите на политическата мисъл. Именно върху тяхната идея за демокрация се гради днешна Европа. Това е едно от нещата, които силно са привлекли Марсел фон Акерен към философията: "Идеята, че политическото пространство може да се определя от самите хора и да не бъде вече предоставено единствено на благоволението на боговете. За мен това бе много важна мисъл, която ме привлече завинаги към Платон, Аристотел и предсократиците."

Древните гърци аргументират своите тези от нивото на най-високата етика. Идеалите им са почти неосъществими в реалността, а всеки опит за тяхното прилагане е предизвикателство за всеки. Може би това е една от многото причини текстовете им да продължават да будят интереса на съвременния читател.

Автор: К. Книп/Е. Видински/ Редактор: Б. Рачева