В английския курорт Борнмът в петък (16.09.) започна двудневният Конгрес на евроскептичната "UK Independence Party" (ЮКИП). Дълго време на нея се гледаше като на маргинална политическа сила, медиите информираха за проявите й като за екзотични и забавни мероприятия - и то само отвреме навреме. 25 години след създаването си обаче ЮКИП постигна своята цел: избирателите гласуваха за излизането на Великобритания от ЕС.

Въпреки това делегатите на Конгреса навярно не са във възторжено настроение. Найджъл Фараж, основател и дългогодишен партиен лидер, обяви своята оставка малко след референдума за напускането на ЕС. Оттогава насам партията е разядена от разправии за бъдещото си ръководство. Очаква се партийният конгрес да внесе яснота по този въпрос.

Партия без председател?

Странното обаче е, че нито един от най-известните политици на партията не е сред номинираните кандидати за председател на партията. Дъглас Карсуел, единственият депутат на ЮКИП в британския парламент, заместник-председателят на партията Пол Натъл и водачът на уелското й крило Натън Хил отказаха да се кандидатират за мястото.

"След референдума ЮКИП търси да открие новото си място в света", казва Джим Уотърсън, политически редактор на сайта Buzzfeed UK. "След като тя постигна своята най-съществена цел (...), партията изглежда започва да губи значението си за обществото. Тя явно е започнала да се самоизяжда от разпри."

Кандидатите за лидерския пост – трима членове на Европарламента и трима местни активисти – не са и наполовина толкова известни, колкото беше Фараж. Актуално допитване показа, че близо 80% от хората във Великобритания не познават нито един от тях. С относително най-голяма известност е евродепутатката Даян Джеймс, която е представителка на крилото на модернизаторите в партията.

Но който и да ръководи партията в бъдеще – той или тя несъмнено ще са изправени пред големи предизвикателства. Най-спешен е екзистенциалният въпрос за смисъла от ЮКИП след решението за Брекзит. Този въпрос вероятно ще бъде и най-активно дискутиран по време на Конгреса.

"ЮКИП не е загубила политическото си значение. През идните две години то ще се състои в това да се подготви и проведе излизането на Великобритания от ЕС, така че отношенията на страната с Европа да бъдат прекъснати възможно най-обхватно. Въпросът е само в това как ЮКИП ще съумее да спечели гласове за тази кауза", казва Мат Коул, преподавател по история в университета на Бирмингам.

ЮКИП в търсене на себе си

На парламентарните избори през 2015 ЮКИП спечели 3,8 млн. гласове, на изборите за Европарламент тя постигна 27,5%. В британския парламент партията е представена с един депутат, а в Европейския – с 24. Но тъй като отношенията с Европа вече няма да представляват приоритет, партията рискува да преживее отлив на своите избиратели, които може би ще се преориентират към останалите утвърдени партии.

Новият партиен лидер ще трябва да измисли по какъв начин да задържи своите избиратели. "В момента ЮКИП не знае какво точно представлява: партия, която вярва в силите на свободния пазар и в една изцяло нова роля на държавата, или пък партия, специализирала се като антиислямска сила, която настоява за забрана на бурката", казва журналистът Уотърсън.