"Германците са възприемани навсякъде като културна нация, която с умение и прилежание е създала страна, в която си струва да живееш", пише Зафер Шеноджак. Отношението на германците към тяхната идентичност е сложно. Затова още по-впечатляващо е, че германско-турски автор ги представя в положителна светлина. В своите есета Шеноджак обръща внимание на културните постижения на германците, като същевремено ги призовава да развият критично, но необременено отношение към своята идентичност.

Преобразяване на германските добродетели

Зафер Шеноджак произхожда от турско семейство, преселило се в Германия, когато той е на осем години. Положителното му отношение към германците е внушено от баща му още от люлката. Шеноджак е израснал в селската идилия на Бавария, близо до градчето Мурнау. "Баща ми беше прусак по душа, който през целия си живот се е чувствал чужд в Турция", пише Шеноджак. "Струваше ми се, че баща ми живееше като германец. Стриктното подреждане на моливите на писалището по височина, малкият куфар, който той подготвяше за своите пътувания - поради малкия обем на куфара, благодарение на подредбата на вещите, баща ми успяваше да сложи в него много неща. До ден днешен аз не мога да подредя толкова прецизно един куфар", пише Шеноджак.

Поглед в душата на германците

В текстовете на Шеноджак много често намират място иронията и самоиронията. Той наднича в душите на германците и ги наблюдава много сполучливо. Например той пише следното: "Германците се изнервят, когато трябва да се занимават с други хора. Те имат нужда от цялата си енергия само за себе си". Сборникът с есета не е едностранчиво изследване, което отбелязва само положителните черти на германците. Шеноджак отчита между другото и отдръпването на германците от политиката и обществената склонност към черногледство. Като пример той посочва факта, че в Германия постоянно се повтаря, че интеграционната политика се е провалила, а всъщност доскоро изобщо не е имало такава. И най-малко постигнатият успех бива игнориран.

Критик и адвокат на исляма

Шеноджак се представя и като остър критик на исляма. В статия за вестник "Ди Велт" той констатира, че насилието в ислямските страни идва от сърцевината на религията. Същевременно той е и адвокат на мюсюлманите в Германия. В своя сборник есета пише, че ислямът естествено е част от Германия - нали има и много германски граждани, изповядващи исляма. В основата на книгата на Шеноджак е универсалното послание на просвещението. Според автора темата за водещата култура не е дискусия за вурстчетата и киселото зеле, а за ценностите на една правова държава, която гарантира на своите граждани свобода и човешки права.