Може би е наивно да очакваме откровени думи от Меркел точно в разгара на предизборната кампания и когато мнозина се страхуват, че се вижда краят на ЕС. Вероятно трябваше да си дадем сметка, че Меркел не е слънце да огрее навсякъде и че не е по силите ѝ да се справи сама. Нека веднъж и другите да се понапънат малко!

Не - канцлерката не мисли така. Вярно е, че я видяхме на гласуването в Бундестага - там пред урната със сините бюлетини "за" и червените "против". Може би само някой трябваше да каже например: "Радваме се, че сте сред нас"! Но предварително още си беше ясно какъв ще бъде резултатът от това гласуване.

24 часа в германския парламент

А може би всичко това е било само обикновена рутина? Дали обаче? След продължила месеци наред битка за втория пакет от мерки за ограничаване на броя на бежанците - в ХДС, в управляващата коалиция със социалдемократите и сред маргинализираната опозиция - през последните дни станахме свидетели на тревожни сътресения - в градчето Клаузниц, Саксония, се стигна до прояви на насилие срещу бежанци. И отново имаше подпалени приюти за чужденци. А това едва е ли може да мине за рутина.

Дебатите в Бундестага, продължили 24 часа, си ги биваше. Като допълнителна точка към 157-то заседание на Бундестага в сряда беше внесено предложение за провеждане на парламентарен дебат за случилото се в Саксония. За тази цел бяха отпуснати 70 минути време, но никой не сметна за необходимо да бъдат поканени канцлерката Меркел и нейните министри. А политиката, както знаем, си е жива символика. "Ако е имало звездни мигове в парламента, то извънредният дебат категорично не беше такъв", написа "Зюддойче цайтунг".

Но не беше минало и денонощие, и ето че всички те вече бяха заели местата си: канцлерката, министрите и шефовете на парламентарните фракции - всички до един. Та даже и местата за посетители бяха докрай запълнени. За депутатите да не говорим - та нали самото гласуване беше поименно и всички трябваше да са там.

"Изпуснатото слово"

Не присъстваше, за съжаление, наблюдателят и публицист Роджер Уилемсен. Вярно е, че той никога не е имал право на глас в Бундестага. Но починалият неотдавна Уилемсен притежаваше таланта да формулира нещата много точно. В книгата си "Една година в парламента", например, той пише следното: "В парламентарната зала ти се иска да чуеш най-после просто и ясно какво действително вълнува хората, без високопарно фразьорство. Иска ти се да чуеш поне едно изпуснато слово за нещо реално, важно и истинско, прокраднало се изневиделица зад общото бръщолевене."

Бръщолевене? Приемането на втория пакет с мерки за ограничаване на бежанския поток, предвиждащ ускорена процедура за връщане на бежанци от т.нар. "сигурни трети страни" и 2-годишна забрана за събиране на семействата на бежанци със статут на на ограничена защита не беше само бръщолевене. И все пак външният наблюдател желаеше да чуе "изпуснатото слово" (по Уилемсен).

Защо ли? Не само заради нехуманността, която църквите и хуманитарните организации признават на този втори пакет. За неговите предимства и недостатъци ще съдят други хора извън злободневната политика и предизборните страсти - благоразумни и мъдри свидетели на времето, като оцелялата от Холокоста Рут Клюгер, която през януари в същия този парламент оцени много високо великодушието на канцлерката и нейната бежанска политика.

И отново Вили Бранд

Фактът, че редица парламентаристи, например социалдемократът Себастиан Хартман и Ян Корте от Лявата партия, се позоваха в речите си на големия социалдемократ Вили Бранд и неговия опит с миграцията и политическото убежище, разкрива цялата дилема. Хората, които искахме да чуем тази седмица, мълчаха. Колко жалко! Ако бяха заговорили обаче щяха да кажат нещо погрешно - цялата истина за този ужасен втори пакет. А именно, че той е пълна противоположност на прословутата германска "култура на гостоприемството", която проявихме през 2015 година.