Въпросът би трябвало всъщност да гласи: Какво, а не как ще четем в бъдеще?Разбира се можем да се запитаме как ще четат хората в близко бъдеще. И мнозина с право си задават този въпрос. Ще има ли печатни книги? Дали електронната книга ще измести хартията? Ще има ли библиотеки и след 100 години? Дали и тогава студенти и жадни за знания хора ще търсят по рафтовете определени заглавия? Дали книжарниците ще продължат да съществуват или ще бъдат изместени от големите доставчици като Амазон? Ще се взират ли хората единствено в дисплея на таблетите или в други все още непознати уреди, за да получат определена информация? Дали ще четат романи и разкази само от електронните уреди? С нахлуването на все по-съвършени четци, смартфони и таблети в днешния свят всички тези въпроси ни занимават все по-често и все по-настойчиво.

Много отговори, много предположения

Вече има и отговори на много от тези въпроси. Да, гласи единият, все повече хора ще загърбват книгата и ще четат с електронни уреди. Не, гласи вторият, електронните уреди за четене имат, поне в Германия, едва петпроцентен дял от оборота и няма да бъдат сериозна конкуренция на традиционните книги. Някои с разпалена убеденост твърдят, че в близко бъдеще книгата ще умре. В бъдеще няма да има достатъчно ресурси за производството на класическата книга. Печатната книга ще изчезне. И днес тя се чете от представителите на едно отиващо си поколение. Днешните младежи почти не похващат книга в ръце. Те не четат печатан на хартия текст. Или само в случаите, когато трябва да видят указанията за ползване на новия модел смартфон.

Нищо подобно! И в бъдеще ще има книги, твърдят защитниците на книгата. Речниците може и да изчезнат. Някои специализирани издания - също. Но хората и в бъдеще ще четат романи и разкази от книгите. Големите книжарски вериги може и да понасят загуби в сферата на продажбите, но малките спициализирани литературни книжарници процъфтяват, аргументират защитниците на "старата" система. Да не говорим за издателствата! И в бъдеще ще възникват нови издателства, и в бъдеще ще има млади и ангажирани издатели, хора на книгата с класическо образование.

Както казахме, тези дискусии са необходими и понякога дори поучителни. Дискусии се водят по панаирите на книгата, на литературните фестивали или у дома между хора, които се интересуват от книжния пазар. Малко или повече хората спорят, умуват и правят догадки за бъдещето на книгата. Но и сега има някои факти, които не могат да се пренебрегнат, а именно загубите на някои големи книжарници и настъплението на доставчици като Амазон. Можем също да установим, че специализираната литература действително се прехвърля в електронната сфера, а художествената литература спомогна за завръщането на класическата добре оформена книга.

Нека обаче да се върнем към първоначалния въпрос. Онези, които така усърдно превъзнасят електронната книга и дигиталната промяна, го правят, защото книгите всъщност не ги интересуват. Не ги интересува и съдържанието. Пардон, в дигиталния свят е прието да се казва "контент". Много по-просто е да се говори за статистики, данни и пазари, отколкото за един роман от Луц Зайлер, който на 450 страници се занимава с миналото на ГДР например. Или пък за новия превод на класическите романи на Балзак. При целия интерес към промяната в културата на четене, самото четене е и въпрос на време. То отнема време от живота ни. За някои това не е изгубено време. И те не си пилеят времето да правят предположения как хората ще четат след 50 или 100 години. Просто предпочитат да прочетат една хубава книга.