Датата 8 ноември 2016 ще се запомни в историята на САЩ като деня на двете големи заблуди. До този ден социолозите, журналистите, а и членовете на Демократическата партия бяха убедени, че Хилари Клинтън ще бъде избрана за президент на страната, и че най-калната президентска кампания за последните 100 години ще приключи именно на този ден.

Две огромни заблуди. Доналд Тръмп беше избран за 45-ия президент на САЩ, а предизборната борба така и не спря: симпатизиращи на Тръмп медии, сред които новинарската телевизия Fox News, както и някои онлайн-портали с дясна насоченост продължават да клеймят Хилари Клинтън, сякаш тя управлява страната, а в същото време истинският президент обича да се показва на скроени по негов вкус мероприятия, които по нищо не се различават от предизборните му изяви отпреди 8 ноември 2016. Същинската политика, организирането на мнозинства и правенето на компромиси – т.е. онова, за което Доналд Тръмп всъщност е избран – са неща, по които той не си пада. По съответен начин изглежда и равносметката от първата му година като президент на САЩ.

Неизпълнените обещания

По време на предизборната кампания, а и след това Тръмп например обещаваше, че ще отмени здравната реформа на Обама (Оbamacare), която осигури достъп на милиони американци до здравно осигуряване, за да я замени с „нещо много по-добро". И до днес обаче съпартийците на Тръмп в Конгреса не успяват да се споразумеят за нов закон, който да замени Оbamacare. Някои републикански сенатори се опасяват, че ако промените са твърде радикални, няма да бъдат преизбрани, други пък смятат предложенията за половинчати. След няколко неуспешни опита да се отмени здравната реформа на Обама, републиканците се примириха с факта, че ще трябва да я търпят поне още известно време. А президентът се задоволява с това да съкращава финансирането за Оbamacare, опитвайки се по този начин да провали икономически реформата.

Вторият „хит" в предизборната кампания на Тръмп беше обещанието за „чудно хубава" стена по границата с Мексико, която щяла да спре притока от "bad hombres" (лоши момчета) към САЩ. И сметката за тази прекрасна и непреодолима стена щели да платят самите мексиканци. Тръмп обещаваше, че само седмица след като поеме властта в началото на 2017 плановете за стената ще бъдат подписани. През август обаче „Вашингтон пост" публикува  протокол от един разговор между Тръмп и мексиканския президент Енрике Пеня Нието. В него Тръмп признава, че знае за отказа на Мексико да плаща за строежа на стената и моли Пеня Нието да не споменава този факт, тъй като това щяло да му навреди пред американската общественост. А сумата от 1,5 млрд. долара, които са нужни, за да започне строежа на стената, още не са одобрени от Конгреса.

"Drain the swamp" - пресушаването на т.нар. вашингтонско блато - беше друго обещание на Тръмп. Също както и други кандидат-президенти преди него, Тръмп обичаше да се представя за човек, който не принадлежи към естаблишмънта, поради което е в състояние да измете натрупалите се в течение на десетилетия политически сплъстявания във Вашингтон. В действителност Тръмп замени едни хора с други – разполагайки на ключови позиции във властта мултимилионери, бизнесмени и лобисти.

Обещанието, че ще стои настрана от предишния си бизнес, той изпълни като предаде управлението на империята „Тръмп" в ръцете на своите синове. Той обаче не я повери на доверителен фонд, каквато беше обичайната практика в подобни случаи. А в хотела му „Тръмп интернешънъл", открит два месеца преди да бъде избран за президент и намиращ се на един хвърлей място от Белия дом, и до днес нощуват представители на официални делегации, които се надяват по този начин да си осигурят по-благосклонно отношение от страна на президента.

Политика с декрети

Все пак би било голяма грешка да се смята, че досегашното управление на Тръмп представлява само сбор от политически провали. Сътрудничеството с Конгреса наистина би могло да е по-добро, а също така обещаното намаляване на данъци „за всички" засега само се обсъжда и навярно ще се окаже подарък само за свръхбогаташите. От друга страна обаче президентът има възможност да действа с помощта на т.нар. "executive orders" – т.е. декрети, които нямат ранга на закони, но са абсолютно задължителни за администрацията и нейните служители.

Предшествениците на Тръмп също ползваха подобни декрети, затова на Тръмп сега ще му е твърде лесно да отменя решенията на Барак Обама. Същевременно настоящият президент вече е издал и 50 собствени декрета, а целият този акционизъм правителството му се опитва да представи за решителни политически действия. Пак с декрети Тръмп се опитва да изпълни и друго свое основно обещание: ограничаването на имиграцията. Само че наложените от него ограничения за граждани на определени държави бяха обявени за невалидни от различни съдии на федерално равнище.