Авторите на статията в "Ди Цайт" Бурчак Бели и Улрих Ладурнер проследяват пътя на европейските пари в Турция. В своя анализ те припомнят как се стигна до т.нар. сделка между Ердоган и Меркел през 2016 - в момента, в който бежанският натиск над Европа беше огромен. Тогава стотици хиляди пристигаха през Егейско море в Гърция, а оттам - по т.нар. Балкански маршрут - се отправяха основно към Германия. Същевременно стотици се давеха в Средиземно море. Ангела Меркел беше принудена да стори нещо, в противен случай щеше да загуби поста си, отбелязват Бели и Ладурнер и допълват, че при посещението си при Ердоган на 8 февруари 2016 най-влиятелната жена в Европа е приличала на "молителка в двора на султана".

Меркел беше принудена да го стори

Шест седмици след това посещение - на 18 март 2016 - ЕС сключи с Турция споразумението за бежанците. То явно изпълни своето предназначение, защото веднага след това броят на пристигащите в Европа бежанци спадна значително. Турция трябваше да спира и приютява бежанците, а в замяна ѝ бяха обещани две неща: политически бонус и три милиарда евро, които да се използват за издръжката на бежанците.

Що се отнася до политическия бонус, а именно - обещанието за безвизови пътувания на турските граждани до Европа, то беше обвързано с едно условие. Турция трябваше да хармонизира своите антитерористични закони с европейските стандарти. Тъй като обаче Анкара не изпълни това условие, до визови облекчения за турците така и не се стигна, коментира "Ди Цайт". На турците беше показана и перспектива за ускоряване на преговорите за прием в ЕС, но и това европейско обещание междувременно се оказа безпредметно, тъй като политиката на Ердоган през последните месеци отдалечи Турция още повече от ЕС, четем в статията.

Затова пък парите от Европа продължават да текат. Стигат ли обаче средствата до онези, които се нуждаят от тях, или по-скоро пълнят джобовете на автократи? Авторите припомнят, че по времето на преговорите Ердоган първоначално искал трите милиарда евро да бъдат внесени направо по сметките на правителството. "Изпратете ми парите, а пък аз ще се погрижа за бежанците" - така горе-долу е звучал призивът на Ердоган. Той обаче не успя да наложи своето виждане, тъй като ЕС искаше да има яснота дали парите от Брюксел не отиват за съвсем други цели – например за купуване на оръжие или за Ердогановата война срещу кюрдите, припомня "Ди Цайт".

Вместо в турския бюджет, ЕС превежда парите на специално избрани организации -  като Световната организация по прехраната и УНИЦЕФ. В отделни случаи, но само ако наистина има смисъл, парите се превеждат и на турското министерство на образованието или на здравното министерство. Аторите на статията посочват и конкретни цифри. По данни на Европейската комисия, турското министерство на образованието е получило досега 90 милиона евро, а здравното министерство – 120 милиона евро.

Задачите, които Турция трябва да изпълни в замяна на това, са гигантски. На нейна територия живеят общо 2,8 млн. бежанци – повече, отколкото в която и да е друга страна. А това означава, че Анкара трябва да интегрира десетки хиляди чужди деца в местната образователна система, да открива нови паралелки и да назначава нови учители. В статията на "Ди Цайт" е цитиран експерт от университета в Анкара, според когото страната трябва да назначи 45.000 нови учители, за да може да обучава децата на бежанците. Това пък означава, че ще са нужни по 540 милиона евро годишно само за заплатите на тези учители.

Анализът подчертава, че ЕС строго контролира изразходването на парите, а междувременно опитва и съвсем нови пътища за оказване на помощ, при които средствата отиват пряко у нуждаещите си. През септември миналата година например е стартиран гигантски хуманитарен проект - на стойност 384 милиона евро. С тези пари е била създадена система за разплащане с карти. Те функционират като предплатени ваучери за телефон и могат да бъда заредени с определена сума, която да отива за покриване на месечните разходи на бежанците. Въпросните карти ЕС предоставя на най-беззащитните бежанци, например на жени с деца, които живеят в крайно трудни условия из бежанските лагери или в мизерни малки квартири под наем из селата и градовете на Турция. Независимо, че са подслонени в бивши складове и мазета, те са длъжни да плащат месечен наем. Една сирийска майка, която винаги изпитвала ужас от факта, че може да се окаже на улицата, заявява, че откакто разполага с карта за разплащане, се чувства по-сигурна, тъй като разполага все пак с някакви средства.

Германският вестник обръща внимание и на друг аспект – европейските пари за бежанците стимулират местната икономика в Турция. От трите милиарда за Турция, 1,6 милиарда са предназначени за "не-хуманитарна помощ" - например за изграждане на общинска инфраструктура, за строеж на училища и образование, за здравни проекти.

Отиват ли парите на грешното място?

Дали Турция и лично Ердоган все пак не са печелещите от тази "сделка"? Според авторите на статията в "Ди Цайт", отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен. Ето какво е тяхното обяснение: Според преценките на турското правителство, от началото на кризата досега то е изразходвало 27 милиарда евро за бежанците. Мурат Ердоган, експерт от турския университет Хаджеттепе в Анкара, смята тази сума за силно занижена. Той предполага, че Турция междувременно е изразходвала близо 50 милиарда евро и продължава да се нуждае от нови 20 милиарда на година.

Към тези цифри обаче трябва да се подхожда внимателно, защото в тях са включени и индиректни разходи, посочват Бели и Ладурнер и добавят: "Много по-сигурни са данните за безработицата в Турция. Официално тя е 12%. Повече от една трета от турския БВП явно възниква на черния пазар. Бежанците, които не успеят да си намерят легална работа, ще засилват натиска върху този пазар допълнително – с всички отрицателни последици за държавата и хората, които са принудени да си търсят работа там. Затова, независимо от всички резерви по отношение на партньорството с Ердоган, цифрите говорят ясно, че парите на европейците не отиват на грешното място."

 

(бу, аг, дц)