ДВ: В книгата си описвате ислямистите и десните екстремисти като двете страни на един и същ медал. Какво е общото между тях?

Юлия Ебнер: И двете групи са убедени, че между Запада и исляма, между културите и расите има конфликт. И двете групи култивират и антисемитски съзаклятнически теории. Имат и сходни представи за ролята на жените и семейството. И двете групи искат да загърбят социалното развитие на модерността и да превърнат обществото в уж по-добро. И двете групи поддържат съзаклятнически теории с поглед към глобалните елити. Също така говорят за "нашествието на чуждото". Ислямистите говорят за господството на Запада в Близкия изток, а десните екстремисти - за имиграцията.

ДВ: Националсоциалистите навремето са поддържали тесни връзки с някои ислямистки духовници. Добре известни са контактите на Хитлер с мюфтията на Ерусалим Амин ал-Хусеини. Има ли още такива случаи на сътрудничество?

Има само отделни случаи. Сред някои дясноекстремистки групи се наблюдава нещо като идеализиране на мъченичеството. Американският неонацист Ендрю Енглин например твърди, че е допринесъл значително за възникването на дясноекстремистката гръцка партия "Златна зора". Той твърди, че при създаването на партийните структури се е водил от ливанската шиитска групировка Хизбула. Политическият и социален ангажимент обединява дясноекстремистките и ислямистките групи.

ДВ: Вие сравнявате и стратегиите на двете групи. Какво е общото между тях?

Да, те си приличат в стратегическо отношение. И двете се опитват да поляризират още повече обществото и да го доведат по-бързо до война, и са убедени, че такава ще има. Двете групи искат да ускорят противопоставянето, тъй като са убедени, че се намират в по-силни позиции. В кодираните нацистки мрежи се говори за "деня Х", в който ще се стигне до война между расите или културите. Те смятат, че трябва да нападнат противника превантивно, за да избегнат поражението. Това се отнася и до реториката на ИД. При ислямистите съществува т.нар. мит за края на времето, след който ще се стигне до конфронтация между мюсюлманите и немюсюлманите. В контекста на тези апокалиптични сценарии и двете групи съзират определени знаци в природните катастрофи, например. Това се отнася повече до ислямистите, но отчасти и до десните екстремисти.

ДВ: Какво можем да противопоставим на подобни разкази? Как можем да предпазим младите хора от това влияние?

В превантивната дейност ние наблюдаваме как изненадващите сблъсъци с един истински противник помагат много - например когато изведнъж се получи конструктивен разговор. Бивши десни екстремисти също помагат много в превенцията. От една страна те имат богат опит, а от друга се радват на доверие сред младите хора. Ако ни се удаде да поставим под въпрос един градивен елемент от светогледа им, може бързо да се стигне до нови разочарования и в крайна сметка до раздяла с екстремизма. Много е важно засегнатите да са наясно и с катастрофалните политически последствия от делата си.

ДВ: Очевидно това означава, че случайностите могат да бъдат много важни. Това ли е всичко, които може да се направи, като имаме предвид големия брой застрашени младежи и от двете групи?

Не. Затова една от тактиките на превантивната работа са състои в това да бъдат изкуствено предизвикани ключови преживявания. Точно това се опитваме да правим с нашите интервенционни програми. Това обаче се отнася предимно до лицата, напреднали в идеологизацията. При младежите, които са още в начална фаза на своята идеологизация, насърчаваме критичното мислене и социалните компетентности. По този начин се опитваме да поставим под въпрос обичайната черно-бяла картина.

ДВ: Германската общественост е сериозно загрижена - особено след като от 2015 година насам в страната пристигнаха 800 000 бежанци и мигранти. Как да се отнасяме към страховете на хората?

Тези грижи и опасения са напълно легитимни. И ние трябва открито да говорим за тях, тъй като сме едно плуралистично общество. Съществуват много творчески решения на уж неразрешимите проблеми. Например можем да говорим за това, какво могат да допринесат мигрантите в различните обществени сфери. В Австрия например се опитват да насърчат работодателите да назначават и мигранти - целенасочено онези фирми, които все още не са обсъждали тази възможност. Принципно обаче е много важно да говорим открито за тези страхове на хората и да водим дискусии.

* Изследователката на екстремизма и тероризма Юлия Ебнер работи в лондонския "Институт за стратегически диалог". В Германия излезе от печат книгата ѝ "Ярост. Какво правят с нас ислямистите и десните екстремисти"