1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво разказва каскетът?

23 февруари 2020

Прокурорът с каскета настоява, че не е кабинетен човек, а работното му място е на мястото на събитието, смята Георги Лозанов. Как още да тълкуваме посланията, отправяни чрез вероятно най-обсъжданата вещ в България?

Главният прокурор на България Иван Гешев
Снимка: BGNES

Този текст не е за действителни герои, а за медийните им образи. Всяко нещо, което се появи на телевизионния екран, се превръща в послание. Какво остава за каскета на главния прокурор, който напоследък вероятно е най-обсъжданата вещ в държавата. И това не е учудващо, защото каскетът започна да функционира като метонимичен знак за прокурора - част от цялото, която го представя. 

Каскетът не е атрибут, присъщ на публичната му роля, специално е избран от него, за да може той, встрани от институционалния протокол, сам да се заяви пред аудиторията. Невербално да й разкаже за себе си, да насочи очакванията й, да отклони съмненията й, да се позиционира някъде върху картата на публичните имиджи. Разказът на каскета от своя страна отекна силно в обществото, защото то спешно иска да научи колкото може повече за новия си главен прокурор, който иначе демонстрира заплашителна непроницаемост. А и той самият изглежда няма нищо против да излъчва невербални послания, защото думите му играят лоша шега още отначало, когато излезе, че се е изказал публично против разделението на властите.

Един каскет - много значения

Какво разказва каскетът? На първо място именно е заявката встрани от институционалната роля - отказ на главния прокурор да влезе в нейните стереотипи и да прилича на предшествениците си. Дори Цацаров, с когото се явяваха в двойка до избора му, вече не му е необходим. Трябва да изглежда, че на терена се е появил играч, подозрителен към всичко заварено, решен да играе играта по свои правила. Вербализирано това звучи така: "Никой не може да казва на прокуратурата какво да прави и какво да не прави".

Тъкмо "теренен играч" е втората идентификация, дошла от каскета, който, впрочем, става популярен в края на 19-и и началото на 20-и век тъкмо като аксесоар от уличната култура. И прокурорът с каскета настоява, че не е кабинетен човек (учен и ерудит, като Борис Велчев, например), а работното му място е на мястото на събитието. Той всекидневно се явява в различни горещи точки, здрависва се с "добрите" и арестува "лошите". А и точките да не са толкова горещи, самото му присъствие ги прави такива. Активността му води, а на моменти и изчерпва дневния ред на медиите и обществото. Аналогията с ранния Борисов като главен секретар на МВР отдавна е разпозната. Пък и защо само ранния, след като той и досега непрестанно обикаля с джипка по пътищата на родината. Странно е само, ако не и многозначително, че въобще не се засичат. Освен на екрана в задочна конкуренция кой къде ще е в подредбата на новините.

След протестите преди избора му сега Гешев се опитва да привлече народа на своя странаСнимка: BGNES

Третата идентификация, съдържаща се в каскета - най-типичната и най-устойчивата, е на народен човек. Тя идва от дълбоко загнездилата се в колективното подсъзнание, особено на нашите ширини, препратка на каскета към масите и на бомбето (меката шапка) към елита. А голямата имиджова битка на прокурора е да спечели доверието на народа, въпреки че е станал част от загубилия доверието му елит. То му е повече от нужно, за да получи с днешна дата легитимността, която преди избора му му беше настойчиво отказвана от политически, медийни и професионални кръгове. И доведе до ежедневни протести в София. Сега, когато въпреки тях, прокурорът стигна до поста, се захвана да им даде реванш, като привлече народа на своя страна. За целта той актуализира добре познатия лайтмотив, че народът през прехода е ограбен от елита си. Но най-после в лицето на главния прокурор се е намерил някой, който има волята и куража ако не да върне заграбеното, поне да накаже виновниците.

С каскет срещу заварения ред

В такава перспектива обаче напред излиза въпросът за справедливостта, а въпросът за законността остава в сянка. Но те не са едно и също. Законността е кодифицирана справедливост, което е възможно само донякъде и отвъд тази граница представителите на правораздавателната система нямат работа. За разлика от политиците, които могат да се упражняват с каквито им хрумне вариации на тема справедливост, ако мислят, че това ще им донесе избиратели. Именно в такъв план говоренето на прокурора става политическо.

И тук идва четвъртото, също много типично значение на каскета - униформа на пролетариата. То в случая с прокурора обаче не навява просъветска привързаност, доколкото той вече имаше повод да се заяви като борец срещу проникващото у нас скрито влияние на Кремъл. По-скоро отпраща към след деветосептемврийския гняв към "народните изедници", към капиталистите и политиците. И тъй като сега, за разлика от тогава, те са под общото подозрение, че са незаконно забогатели и корумпирани, готовността за разправа с тях лесно генерира подкрепа. И прокурорът за кратко време повдигна обвинения срещу ключови фигури от различен порядък на принципа на изненадата. Такива, на които не вярваш, че може да посегне - на най-богатия и най-оцеляващия бизнесмен на прехода, на президента на републиката, на действащ министър, на цяла смяна митничари и т.н. Въпросът е да са силни, защото известно е още от Ницше, че колкото е по-силен този, когото искаш да унищожиш, толкова по-силен ставаш, ако успееш. И прокурорът дава сигнали, че ще продължи нататък по същата скала, като се опълчи с реплика (ако обича, да си гледа работата) дори на премиера.

И американският президент харесва каскетитеСнимка: picture alliance/dpa/AP/A. Harnik

Така се заявява не просто като прокурор, който преследва отделни лица, а като революционер с каскет (както подобава), който застава срещу заварения ред. "Прокуратурата е наясно със себе си и знае срещу какво се изправя", казва той. И се надява, че "бедните и онеправданите" само чакат да им замирише на революция, за да се включат в нея и да го превърнат в новия спасител. Ако се съди по рейтинга му, който, макар и бавно, върви нагоре, нататък отиват нещата. Докъде могат да стигнат е трудно да се прогнозира.

Ясно е единствено, че заиграването с народа носи рискове, защото демокрацията може етимологически да произлиза от народ, но на практика не е нищо друго, освен приети от елита процедури, които трябва да се спазват неотклонно. Иначе един ден носенето на каскет може да стане задължително.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ