"Германия е страна, в която държавата стои над религията. С това трябва да се съобразяват представителите на всички религии", заяви Фолкер Каудер, председател на парламентарната фракция на ХДС и ХСС. В интервю за "Берлинер Цайтунг" Каудер каза още, че в някои джамии се държат проповеди, които не са в съзвучие с германските разбирания за държавност. И затова държавата трябва да ги контролира.

Изявлението на Каудер идва на фона на възобновения дебат за ролята на турските имами в германските мюсюлмански общности. В Германия проповядват около 970 имами, дошли в страната с посредничеството на организацията Турско-ислямски съюз (Ditib).

"Дългата ръка на Анкара"

В центъра на дискусията стои въпросът доколко турската държава и управляващата Партия на справедливостта и развитието използват назначените от Ditib имами, за да увеличат своето влияние в Германия. Според Джем Йоздемир от партията на Зелените, който е от турски произход, организацията Ditib е "дългата ръка на турската държава". Вестник "Велт ам Зонтаг" цитира Йоздемир с думите, че турското правителство все по-осезаемо превръща Ditib в един вид своя политическа организация на територията на Германия.

Хамиде Мохагеги, преподавателка по теология в университета в Падерборн, посочва на свой ред, че на практика мюсюлманските общности в Германия нямат друг избор, освен да назначават имами от чужбина. "Доскоро в Германия не се обучаваха имами. Учрежденията, които сега се занимават с обучението на имами, работят отскоро и затова все още няма завършили в Германия имами", казва експертката.

Правните норми също не дават почти никаква възможност за съществени промени, защото Конституцията гарантира на религиозните общности сравнително широки организационни правомощия. "Всяка религиозна общност регламентира и администрира дейността си самостоятелно и независимо, но в рамките на действащия и валиден за всички закон", четем в германската Конституция. Тъй като това важи и за исляма, би било юридическа дискриминация, ако по политически причини държавата го изключи от това правило.

Още един аспект на проблема

Муханад Корхиде, ръководител на Центъра за ислямска теология към университета в Мюнстер, посочва, че е запознат с проповедите на турските имами, дошли в Германия с посредничеството на Ditib. "Досега не съм имал основание да подозирам, че техните проповеди не съответстват на принципите, залегнали в германската Конституция", казва Корхиде и добавя, че е загрижен по-скоро от друго: "Повечето от тези имами не говорят немски и изобщо не познават реалния живот на младите хора в Германия. Те не познават условията, в които са израснали много от младите мюсюлмани и поради тази причина не могат да проявят разбиране за техния начин на мислене, за техните проблеми и конфликти", казва Корхиде.

Затова Германия сама трябва да обучава имамите, които проповядват в джамиите на страната, посочва още Корхиде и добавя: "Тези имами ще познават живота тук и ще стоят зад една теология, която не заставя младите хора да избират между идентичността на благочестив мюсюлманин и идентичността на германски гражданин. Тази теология ще ги насърчава да живеят и с двете идентичности".