ДВ: Кой и за какво точно протестира?

Емил Караиванов: В една свободна общност като Асеновград хората имат право на всякакви претенции. Основания винаги има. За жалост напрежението отпреди броени дни, което прерасна до остро напрежение и протести, можеше да има сериозни последици. В основата му стои един битов инцидент и недоразумение, което е прераснало в остро противопоставяне, включително и физическо. А страните, които са били замесени и засегнати, са съграждани от различни етноси. Известно е, че е имало ранени, изплашени деца и възрастни, но като кмет съм убеден, че разследването ще направи всичко необходимо, за да стигне до истината в пълния ѝ обем, за да има понесена отговорност, а за всички нас – поуки, за да можем да продължим нормално живота в града ни. Самите протести имаха нормални искания, самият аз бях още първата вечер сред хората, а на следващия ден инициирах среща с достатъчно високопоставено държавническо и институционално присъствие.

Асеновградчани искат сигурност - за децата си, за обществените места, за жилищата си. И това важи за всички, без значение от етноса или статуса. За съжаление имаше опити за провокиране на етническа вражда и напрежение - между хората и срещу органите на реда. Това бе огласено и от разследващите. Но всичко беше овладяно, имаме обещан ангажимент полицейското присъствие да остане засилено в Асеновград дотогава, докато е необходимо. Аз вярвам, че до броени дни ситуацията ще бъде напълно нормализирана, а разследването ще стигне до всичко нужно, за да е ясно кой каква отговорност трябва да понесе след инцидента от 26 юни на комплекс "40-те извора" .

ДВ: В протестите се включват, или поне обявиха, че ще се включат, и немалко хора, които не са жители на Асеновград: например “ловецът на бежанци“ Динко, футболни агитки и т.н. Какво е Вашето мнение за засиления интерес към случващото се в града?

Емил Караиванов: Категоричен съм, че като кмет и асеновградчанин няма да допусна градът ни да бъде превърнат умишлено или случайно в арена за етническо противопоставяне на хората. Имаше опити за провокации, от тях някой искаше да извлече дивиденти и да се правят нездрави внушения. Но съм удовлетворен, че както хората, така и институциите и органите на реда реагираха бързо и адекватно. Самите протестиращи ясно се разграничиха от подобни външни злонамерени намеси. Асеновград показа, че може да издържи на подобно изпитание, защото тук не от вчера съжителстват различни етноси. Това не значи, че няма проблеми с уязвими групи и политики, но това не важи само за Асеновград – и нашият град, подобно на всеки друг български град, има такива проблеми. И е въпрос на държавна политика те да бъдат трайно решени.

ДВ: Какво предприема общината, за да спадне напрежението?

Емил Караиванов: Това, което сме предприели като общинско ръководство и останалото, което е съвместно с държавните институции, вече е огласено и действа. Така например активизираме проверките по адресната регистрация на хората в квартал "Лозница" (т.нар. ромска махала), вече се правят още по-интензивно проверки за законността на застрояването в този квартал. Ясно е, че процесът е дълъг и понякога ще има забавяне, но ликвидирането на проблема с рисковото ромско застрояване е навсякъде из страната и Асеновград няма как да бъде оазис на безупречността и в това отношение. Наистина, там разчитаме на по-ярко полицейско присъствие тогава, когато е необходимо. Без да се провокира напрежение, полицията е поела ангажимент периодично да проверява за адресните регистрации на лицата от квартала. Що се отнася до децата и младите хора, за всички тях еднакво трябва да има ред и спокойствие, както и предприети мерки те да ходят на училище и родителите им да бъдат отговорни за това.

В обща вреда е да се трупа напрежение и да се настройват цели общности едни срещу други, както и да се всява страх и нетърпимост в града. Всички трябва да са убедени, че поетите ангажименти от страна на държавните институции и община Асеновград ще бъдат изпълнени.

ДВ: Какви социални проекти, насочени към представителите на ромското малцинство, се провеждат в община Асеновград?

Емил Караиванов: Не е имало период, в който общината заедно с неправителствения сектор и държавно или европейско финансиране да не работи по социални политики с акцент ромския етнос. Работим по концепция за изпълнение на интегративни мерки за приобщаване на уязвими групи. Включени са четири направления: "Подобряване достъпа до заетост", където се предвиждат дейности като наемане на трудови медиатори, мотивиране на неактивни лица и на безработните, за да се включат ефективно в трудовия пазар и заетостта. Останалите насоки са - за подобряване достъпа до образование за рисковите групи деца, подобряване достъпа до социални и качествени и системни здравни услуги, както и развитие на местните общности в посока преодоляване на негативните стереотипи. По тази политика предвиждаме да се формират клубове за развитие на общността, женски групи, лидерски такива, ще има осигурени обществени медиатори. Имаме и Център за ранно детско развитие, отново с фокус ромския етнос. В програмата за обучение и заетост на млади хора до 29-годишна възраст са включени именно млади хора от ромския етнос.