Какво точно се случи в Македония в събота? Дали правителството наистина предотврати опит за преврат - или пък просто нанесе тежък удар върху опозиционната партия СДСМ? Обясненията и интерпретациите са толкова противоречиви, че по-скоро внасят допълнителна несигурност, отколкото отговарят на въпроса: какво се разиграваше зад кулисите през последните месеци? Ако лидерът на опозицията Зоран Заев наистина се е опитвал да шантажира премиера Никола Груевски, защо тогава двамата се срещаха цели четири пъти в края на миналата година? И за какво разговаряха? Дали Заев наистина разполага с доказателства, които уличават в корупция и престъпления Груевски и негови близки сътрудници? Лидерът на опозицията вече от месеци говори за тази „бомба”, но засега не представя доказателства. А протакането почти обезвреди въпросната „бомба”, която в събота сякаш окончателно загуби своя взривен потенциал.

Кулминацията на един дълъг конфликт

В Македония много се обсъжда въпросът дали предполагаемите доказателства на Заев са събрани по законен път и дали пък не са подхвърлени от някое чуждо разузнаване. Много по-важно обаче е друго: защо Заев избра именно този път? Защо не се вслуша в настойчивите съвети на ЕС и не прекрати парламентарния бойкот? Та нали народните избраници от неговата партия тъкмо в парламента биха могли най-ефикасно да оповестят тези обвинения - и тъкмо в парламента да подхванат легитимна борба срещу корупцията и злоупотребата с власт? Социалдемократите често повтарят, че в Македония няма независимо правосъдие, но това не е достатъчно оправдание за действията на Заев - от юридическа гледна точка те са доста спорни.

Едно е ясно: конфликтът между управляващата ВМРО-ДПМНЕ и социалдемократите, излезли в опозиция още през 2006 година, сега достигна връхната си точка. По всичко личи, че Груевски просто е решил да изпревари публикуването на реалните или мними доказателства по обвиненията срещу него. Всъщност той нанесе много ефикасен удар: в момента обществената дискусия се е съсредоточила не върху предполагаемите нарушения на премиера и неговото обкръжение, а върху обвинението, че опозицията е планирала преврат. В Македония хората открай време шушукат, че управляващата клика около Груевски злоупотребява с властта, но публично никой не смее да го обсъжда. Широко разпространен е страхът, че правосъдието работи твърде избирателно, главно в интерес на властимащите. Свободното слово в Македония трайно се потиска, включително чрез налагането на огромни глоби и дори на присъди лишаване от свобода. И обратно: лоялността към властта щедро се възнаграждава.

Както в Македония, така и в редица публикации в чужбина към премиера Груевски непрекъснато се отправя обвинението, че управлява авторитарно. Тази тенденции към авторитарност стана видима най-вече след 2008 година. Трябва обаче да се каже, че в случая и международната общност не е съвсем без вина. Тя понякога прилага твърде избирателно собствените си принципи. Например когато игнорира присъдата на своята собствена съдебна инстанция по спора за името между Македония и Гърция. На този фон нищо чудно македонското правителство да си каже: значи и ние можем да си позволяваме същото!

Заради гръцкото вето

Гръцкото вето блокира членството на Македония в НАТО, въпреки че още през 2008 година страната беше изпълнила необходимите условия, а Международният съд в Хага се произнесе с 14:1 гласа в полза на Македония по спора за името с Гърция. Еврокомисията вече шест години поред констатира, че Македония изпълнява условията за старт на преговорите за членство, но - пак заради гръцкото вето - Европейският съвет още не е посочил дата за този старт. Разочарованието сред македонците е голямо, а правителството в Скопие понякога реагира на инат, което допълнително влошава положението.

Политическата ситуация в Македония е наистина лоша. За икономическата пък да не говорим. А случващото се в момента води страната към едно още по-несигурно бъдеще, заредено с непредвидими конфликти.