Преди атентата в Суруч управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) водеше коалиционни преговори с всички други парламентарни сили. Но кръвопролитието в Суруч коренно промени положението - сега всички погледи са насочени не към коалиционните преговори, а към активната борба срещу „Ислямска държава” (ИД) и към паралелните наказателни операции срещу кюрдската терористична организация ПКК. Тя пък, от своя страна, вече извършва покушения и вътре в Турция.

Умерената прокюрдска опозиционна Народно-демократична партия (НДП) с основание е критикувана, че не се разграничава публично от терора на ПКК. Сегашните атентати, извършвани от ПКК, много напомнят на ситуацията от 90-те години. Днес никой в Турция не иска да се връщат онези времена на страх и несигурност, когато загинаха много хора. Ето защо е още по-важно да се намери някакво решение на този стар конфликт. Не е тайна обаче, че умиротворяването с кюрдите сериозно се клатеше още преди Ердоган да го обяви са приключило.

Кой клати лодката?

Сега турският президент иска парламентарния имунитет на кюрдски депутати, които поддържат връзки с терористични групи. Той очевидно има предвид ръководството на НДП. Лидерът на тази партия Селяхаттин Демирташ веднага и със самочувствие отговори, че всичките 80 депутати от партията доброволно са поискали да им се свали имунитетът. Този конфликт между Ердоган и умерената прокюрдска партия само увеличава напрежението и не води към никакво решаване на проблема.

От една страна управляващата ПСР умишлено провокира кюрдите в сегашния напрегнат момент, надявайки се по този начин да си върне част от гласовете, които ѝ отне НДП. И да спечели евентуалните предсрочни избори. От друга страна и импулсивната, настъпателна реакция на Демриташ не допринася за политическата стабилност в страната – макар на пръв поглед да изглежда умна и уместна. А положението допълнително се усложнява от искането на турските националисти за забрана на прокюрдската НДП.

Правителство и мир с кюрдите - това ѝ трябва на Турция

Цялото обществено внимание сега е насочено към тази взаимни обвинения и към размяната на удари, но в същото време коалиционните преговори незабелязано продължават. В момента върви втори тур на разговорите между управляващата ПСР и Републиканската народна партия. Ако преговорите завършат с успех, скоро може да се сформира управляваща коалиция. Ако обаче се провалят – тогава страната ще тръгне към предсрочни избори. А тъкмо това е отдавнашният план на ПСР. Защото партията не Ердоган никак не хареса резултатите от редовните избори през юни, които ѝ отнеха абсолютното мнозинство.

Преди тези избори големите партии бяха единодушни в позицията си срещу терора на ПКК. Сега лидерите трябва да си припомнят тази позиция и вместо да се карат – да положат усилия за сглобяване на правителствена коалиция. Едва след това умиротворяването с кюрдите отново може да потръгне. И да се потърси съдебна отговорност не само на онези, които подкрепят терора, но и на хората, замесени в корупционни схеми и други незаконни дейности.