1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво става с турската икономика?

Даниел Хайнрих
6 януари 2017

Пуч, терор, чистки - събитията след потушения преврат в Турция съсипват политическия имидж на страната и дърпат назад турската икономика. Турското ръководство обаче не вижда вината у себе си. Репортаж на Даниел Хайнрих.

Türkei Automobilhersteller Ford in Kocaeli
Снимка: picture-alliance/AA/H. I. Tasel

От 35 години Хасан Селамет държи малък бижутериен магазин на Капалъ чарши в старата част на Истанбул, но такова нещо не е виждал: "В първите дни след опита за преврат всичко си беше нормално. Но постепенно започна да ни става ясно, че клиентите намаляват. Мога да разбера туристите - много от тях се страхуват и не искат да пътуват до Истанбул заради политическата обстановка", казва той.

Туристическият бранш в Турция създава 13 процента от БВП на страната. През 2016 година оборотът обаче е намалял с повече от 40 процента. За Хасан Селамет щетите са още по-големи: "Съсипан съм. В сравнение с миналата година бизнесът ми се е свил с 80 на сто", споделя той.

Хасан Селамет пред магазинчето си на Капалъ чарши Снимка: DW/D. Heinrich

Турската икономика боледува. За първи път от 2009 година насам тя бележи спад - през третото тримесечие на 2016 с 1,8% спрямо същия период на 2015. Рейтинговата агенция "Мудис" прогнозира, че през следващите три години турската икономика ще нараства с не повече от 2,7 процента, което е значително по-малко отколкото през периода 2010-2014, когато тя е нараствала средно с 5,5 процента годишно. 

Политическата подмяна на дневния ред

На половин час път с кола от Капалъ чарши, от другата страна на "Златния рог", вицепремиерът Мехмет Шимшек дава пресконференция в един от най-луксозните хотели в града. Независимо, че е посветена на икономическото развитие на страната, Шимшек пуска няколко стрели към Европа: "Нашите европейски приятели знаят само отдалече да ни дават съвети, но не идват тук, за да видят какви травматични събития преживява Турция днес. Чувам едно и също: полицейски акции, вълни от арести и т.н. - само критики. Европейците не знаят друго, освен да говорят за ерозиращата правова държава", гневи се турският вицепремиер. Според него, това е скандално. "Сякаш Турция е останала без съдебни контролни органи", добавя той. 

Турският вицепремиер Мехмет ШимшекСнимка: picture-alliance/AA/S. Corum

"В Турция икономиката и политиката са тясно свързани. Дълго преди опита за преврат при нас беше пълно с привърженици на движението на Гюлен", казва шефът на Истанбулската борса Химет Карадаг. Вместо да го вълнуват теми като историческото обезценяване на турската лира или спадът на вътрешното потребление с над 3 процента, той кълне хората на Гюлен като за пучисти. Разбира се, Карадаг не остава длъжен и на европейците: "Погледнете какво прави ЕС - сътрудничи си с една терористична организация като ПКК и вижда в нея алтернатива на цяла Турция, макар да говорим за една организация с има-няма 300 привърженици." 

Европа - първи търговски партньор

Професорът по икономика от Истанбулския университет Еге Язган не приема тези аргументи. Той е загрижен за спада на преките чуждестранни инвестиции, които през първата половина от годината са намалели наполовина. "Европа е най-важният пазар за турски стоки и има огромно значение за Турция като финансов пазар. Турция е силно зависима от преките чуждестранни инвестиции и много сектори страдат от липсата на инвестиции. В същото време никой не прави икономии", казва той.

Турската икономика е силно зависима и от вътрешното потребление. Според официалната статистическа служба на страната TÜIK, потреблението се е свило с повече от три процента.

В турския автомобилен концерн Ford Otosan се опитват да гледат по-спокойно на политическите събития в страната. Той е джойнт венчър между американската Ford и турския "Коч холдинг", които имат равни дялове собственост. В завода в град Гьолджюк се произвеждат микробусите Форд Транзит. Зам.-директорът Огюз Топракоглу споделя, че хората във фирмата не се притесняват от вътрешнополитическата ситуация в страната. "Ние изнасяме 80 процента от нашите автомобили за европейския пазар, водещ производител сме на товарни леки коли в Турция. Затова нямаме притеснения и за вътрешния пазар. През 2015 година достигнахме рекорд от 1 милион произведени автомобила. По всичко изглежда, че и през тази година ще повторим този успех." 

Президентска държава

Символ на кризата: празните коридори в Капалъ чарши, където винаги е гъмжало от туристиСнимка: DW/D. Heinrich

Преките чуждестранни инвестиции намаляват, турската лира девалвира, износът не върви, а туризмът запада. Но вицепремиерът Мехмет Шимшек крие един коз за решаване на икономическата криза, който изважда в самия край на пресконференцията си: "Политическата нестабилност води до несигурност. Вярвам, че ние ще възстановим тази стабилност, когато Турция стане президентска държава."

А управляващите хич не се шегуват - партията на президента Реджеп Ердоган (ПСР) вече внесе в парламента, заедно с националистическата "Партия на националното действие", съответния проектозакон за промяна на турската конституция. Междувременно "Мудис" понижи кредитния рейтинг на страната. Анализаторите на рейтинговата агенция обосноваха решението си с политическата ситуация в страната и действията на турското правителство след потушения опит за преврат през миналото лято.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ