Коментар от Бистра Узунова:

Никъде другаде в Европа бежанците не бяха посрещани с така широко отворени обятия, както в Германия. Но и никъде другаде не горят толкова много бежански приюти. По-расистка ли стана Германия, откакто прие 1 милион бежанци?

Промяна безспорно има: откакто т.нар. „загрижени граждани” грабнаха факлите и започнаха да обсаждат бежански приюти, защото трябвало да бранят сигурността на своите жени и деца. Колко ли трябва да са били големи очите на страха, за да отпаднат задръжките на всички тези хора, а по-радикалните сред тях дори да тръгнат на палежи и разрушения? Или най-малкото да скандират: „Бежанците вън - ние сме народът”?

"Тъмна Германия"

Така се показа „тъмното лице” на Германия, както го нарече президентът Йоахим Гаук. И преди сме виждали това лице - например покрай серийните убийства, извършени от нацистите, самонарекли се "Националсоциалистически нелегални", които години наред тайно и почти необезпокоявано са убивали мигранти, предимно от турски произход. Или в надъханите писания на Тило Сарацин, който беше обявил, че турците и арабите са примитивни същества, които не се поддават на интеграция.

Сега обаче грозното лице на национализма и ксенофобията лъсна там, където едва ли някой го беше очаквал - насред самото германско общество. Хиляди „нормални граждани”, които допреди това по никакъв начин не са се проявявали като екстремисти, започнаха да реват ксенофобски лозунги по площади и митинги, да пращат Меркел „на заточение” в Сибир и да събират доброволни дружинки за охрана. Нещо като германски вариант на печално прославилия се и в чужбина български "ловец на бежанци" Динко Вълев.

С други думи: Германия също си има такъв срам. Има си и "заслужили" ксенофоби от сорта на евродепутатката Беатрикс фон Щорх, която с безстрастен глас препоръча да се стреля по бежанците, опитващи се да влязат от Австрия в Германия. Съвсем логично фон Щорх вече се прикрепи към онази европейска фракция, в която и българските представители на "Атака" едно време петняха името на България с пошли расистки обиди и гаменски прояви.

Целият радикализъм, проявил се през последните месеци в Германия, очевидно го е имало и преди, но в по-замаскиран и прикрит вид. Недоволството от курса на Ангела Меркел сега го изнесе пред очите на всички - при това по доста стряскащ начин.

Но не е ли все пак Германия имунизирана срещу крайната ксенофобията и дивия национализъм? Та нали тъкмо от тях страната се е парила на няколко пъти? Не мисля, че Германия е станала много по-дясна и по-екстремистка от преди. Махалото се люшна надясно в резултат от една крайно необичайна ситуация в самата Германия, но и в цяла Европа - в резултат от промени, които в очите на мнозина изглеждат застрашаващи или най-малкото нежелателни.

Хората имат нужда от отговори

Достиженията от последните години - отварянето на границите в Европа, възникването на едно по-открито и толерантно общество, повишаването на материалното благосъстояние - създадоха у мнозина чувство за сигурност и устойчивост. Именно тези усещания бяха пометени от бежанската вълна. Тя разколеба хората и накара някои от тях да хващат вяра на най-различни, отчасти абсурдни, внушения - как сирийците щели да им вземат работните места, как жилищата им принудително ще се отдават под наем на бежанци и как в училищата вече щяло да се говори на арабски.

Политиците са длъжни да дадат отговор на тези с основание разколебани хора, обладани от всевъзможни страхове - длъжни са да ги убедят, че се вслушват в гласа им и взимат техните притеснения насериозно. Само така политическото махало ще се върне в равновесие, а самозваните „ловци на бежанци” ще събудят онзи присмех, който са заслужили.