„Какво стана с 1989 година?” Този реторичен въпрос зададе австрийският Институт за Централна Европа на няколко австрийски и унгарски политици, интелектуалци и общественици в рамките на дискусия в австрийската столица Виена, посветена на 20-годишнината от политическите промени в Източна Европа. Отговорът на въпроса се оказа нееднозначен и многопластов, както и самите промени.

Недоразбрани отговорности

Един от проблемите в Източна Европа днес е в недоразбраните отговорности, които донесе със себе си демокрацията, смята Андраш Ионут, генерален директор на Института за световна икономика към Унгарската академия на науките: „Нито един политик, все едно с какъв цвят е, никой не каза веднага, че ако една от подпорите на моста падне, то другата трябва да се интерпретира поновому. Демокрация, човешки права и многопартийни системи функционират в дългосрочен план само, ако могат да се опрат на отговорни граждани.”

Именно това, според Ионут, е причината и за някои злоупотреби с демократичните придобивки на източноевропейските общества: „Тази отговорност на хората изобщо не беше подчертана. Хората имаха повече основни права. Тези свободи понякога бяха не само използвани, но с тях също се и злоупотребяваше. В някои случаи нямаше изобщо никаква разлика между свобода и анархия.”

Асиметрични отношения

Австрийските участници в дискусията се обърнаха критично към нежеланието на австрийското общество да се отвори в посока Източна Европа и да приеме новите си съседи. „Австрия е страната, която най-много от всички останали страни-членки на Европейския съюз спечели от края на комунизма, от отварянето на границите, от европейската интеграция на Изток и Югоизток. Ние спечелихме много в икономическо отношение”, припомни проф. Райнер Мюнц, ръководител на изследователския отдел на една от най-големите австрийски банки - Ерсте Груп. Мюнц добави: „Напълно ясно е, че съществува една асиметрия, след като на Райфайзен, Щрабаг, ОМВ и Ерсте банк им е позволено да инвестират в Източна, Централна и Югоизточна Европа, а хората, които живеят там, нямат достъп до нашия трудов пазар. Това е една ясна асиметрия, която, естествено, се възприема като несправедливост.”

Политическото разделение остава

Две десетилетия след смяната на режима в Източна Европа политическото разделение на континента продължава да е факт, смята Емил Брикс от австрийското външно министерство: „Политическото мислене в Европа продължава да се дели на Изток и Запад. Този резултат от промените не бива да се пренебрегва”, казва Брикс.