България изплю камъчето. То се казва "Рамкова позиция". Мислех си, че инатенето е основно заради костите на Гоце Делчев, но работата се оказа далеч по-лоша.

Да започнем с положителното: България иска съседите ѝ да реабилитират жертвите на югославския терор, често насочен срещу хора, които са се заявявали като етнически българи. Чудесно, това е съществен момент в декомунизацията, която задължително предшестваше евроинтеграцията на Източна Европа. Само защо изведнъж се появи искането да се заличат надписи, които споменават българската фашистка окупация? Тя едва ли е била толкова страшна, както я представяха югославските идеолози, но нали не се съмняваме, че я е имало? Аз предлагам да се смирим малко по тази тема, да признаем историческата вина на държавата си, заела се да пази подарените от Хитлер територии в онзи срамен съюз.

Същата асиметрия виждам по темата на малцинствата. Искаме от Скопие да не претендира за македонско малцинство в България, но малко по-нататък в позицията настояваме Албания да признава българско малцинство. Има две решения на малцинствения въпрос - или всеки да се откаже от малцинствата си у съседите, съответно да не признава техните на своя територия, или (което ми се вижда европейският път!) да приемем правото на всеки да се заявява като член на каквато поиска етническа група. При тази втора версия следва да настояваме македонците да признават българско малцинство, което никога не фигурира в техните преброявания. Защо не повдигаме тази тема: сещате се, защото искаме някак те всичките да се обявят за българи. Не виждам особени податки за това, като изключим онези, които взимат български паспорти, за да емигрират в Германия.

"Македонски език" да се избягва?

Най-безумен ми се струва пасажът за езика. В него се посочва следното: "По отношение на езика да се използва фразата "официален език на Република Северна Македония". При абсолютна необходимост от използване на термина "македонски език" в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия трябва да се пояснява всеки път "съгласно конституцията на Република Северна Македония". Защото македонският бил развитие на българския език и неговите наречия след кодифицирането им след 1944 година. Какво налага подобен лупинг? В популистките ни времена управници, които "признаят" съществуването на македонски език ще бъдат тежко атакувани от медийното опълчение. Представете си подобен ултиматум от Италия към Испания: при споменаване на израза испански език да се слага звездичка, която да обяснява, че той е произлязъл от латинския, собственост на нашата родина.

Много ми се иска езикът ни да е говорен от повече хора, както се казва това ми е занаятът, да пиша текстове на български. Македонски разбирам, но не много добре - най-лесно ми е, когато говоря с възрастни хора на битови теми. Правил съм си експерименти със студентите - давам им някой скопски вестник, карам ги да преведат. Не успяват дори най-големите националисти. Този официален, политико-журналистически език се е отклонил доста от старите наречия. По същия начин не е очевидно, че един испанец днес би разбрал безпроблемно италиански - има много общо, но и много разлики, които трябва да се учат.

Въпрос на национален ритуал в България стана това да се пускат интервюта на македонски дейци без превод (както навремето нямаше превод от руски). Ще чуете сериозни закани от страна на национал-популистите срещу медии, които си позволяват да превеждат. Предатели, признават езика им! Дали слушането без превод ще ликвидира македонския язик не знам, но непосредственият ефект от това е, че не разбираме съвсем добре. Ако искаме да приближим езиците, както са направили в началото на века сърби и хървати, вероятно трябва да почнем с изместване на нашата собствена езикова норма към западните диалекти, те пък - към своите източни. С възприемане на някои колоритни техни думи като "политичари", с пътувания, размяна на студенти и най вече - борба за това медиите на едната и другата страна безпрепятствено да стигат но съседа. Защо това последното го няма в позицията? Просто недоумявам. А то е далеч по-важно от съвместните ритуални чествания; пък и свободният обмен на информация чудесно пасва на Европейския съюз.

Един народ?

Нека обърнем внимание и на тезата за един народ в две държави, която толкова се харесва на националистите. Тя просто не може да бъде наложена с ултиматуми и заплахи. А и е трудно защитима - защото в Северна Македония живеят и една трета албанци. Те част ли са от нашия общ народ или не? А всички останали жители на двете страни - турци, роми, известно количество сърби или хора, свързани по различни начини с бивша Югославия?

Самата дума "народ" е доста неясна, по-коректните термини са "етнос" и "нация". Дали е възникнала здрава македонска нация - това е въпрос на интерпретации. Сигурно е обаче, че тя е различна от нашата поради различния път на това население през 20-ти век. А пък ако вземем да говорим за етнически групи в ЕС, просто ще станем смешни. Европа не е сбор от племена, а от национални държави. Че сред целия местен балкански микс една голяма част от българите (примерно 5 милиона) са най-близки до славогласните в Северна Македония (примерно 1,3 милиона) ми се вижда очевидно, но какво сега, да вземем да направим и втора, антропологическа комисия по договора за добросъседство?

Струва ми се, че г-н Борисов просто се чуди как да угоди на националистите. Съчувствам му, но сам си е виновен. Междувременно Сърбия набира скорост в европреговорите и почва да претендира за място на регионален лидер, което ще дели с Гърция - наскоро тя предложи малък Шенген на македонците и албанците, получи специалната подкрепа на Вишеградската група, продължава да поддържа сериозно културно присъствие в региона. А България ще си остане с глуповатата защита на националната чест от преди век и нещо. Скоро гледах млади македонци на една конференция. Ако знаете колко свободно си говореха на сърбохърватски с други участници. Защо ли? Дайте да помислим.