Едва ли е имало друг проект на ООН, който да е предизвиквал толкова много спорове, колкото т.нар. Пакт за миграцията. Сега той все пак бе официално приет от представителите на над 150 държави. Както е известно, България реши да не се присъединява към пакта. На същата позиция застанаха и държави като САЩ, Австралия, Австрия, Чехия, Полша и Унгария. Във всички тези страни противниците на пакта проведоха целенасочена кампания с внушението, че този пакт ще даде право на мигрантите и бежанците да се заселват където си искат. А това е лъжа, твърдят мнозинството специалисти и наблюдатели. Ето за какво всъщност става дума.

Защо този пакт е важен и полезен

В своя уводна статия германският седмичник „Ди Цайт" пише следното: „Този пакт е нещо наистина напредничаво. В него няма нито някаква тайна, нито някаква заплаха. И той изобщо не въвежда някакво ново „човешко право на миграция". (...) Идеята на тази глобална договорка е колкото проста, толкова и смислена. В момента четвърт милиард души по цял свят бягат от някакви неволи, като тенденцията е към увеличаване. Те бягат от безработицата, от гражданските войни, от насилията, от изменения климат. Те са изселници, които търсят сигурност, препитание и по-добро бъдеще. Няма страна на този свят, която да може сама да се справи с проблемите на тези хора - и с проблемите, които те създават по пътя на своето бягство. Ако тази задача изобщо има решение, то може да бъде само международно. В това са убедени всички държави, които се включиха в споразумението и така се договориха за принципите, според които в бъдеще трябва да се регулира миграцията.

Тази регулация не се е родила в главите на някаква клика от елитарни глобалисти. През есента на 2016 година не друг, а Общото събрание на ООН взе решение за изработването на този пакт. В консултациите се включиха огромен брой участници: правителствата на богати и бедни страни, учени, неправителствени организации, кметове от цял свят, дори Папата. Проведоха се онлайн-семинари, изписаха се безчет доклади, внесени бяха какви ли не предложения.

Дълго време никой не се интересуваше от тези преговори, но те бяха много важни и полезни. Както винаги в подобни процеси, главното беше да се намерят компромиси, но и ясно да се посочат различията. Само за пример: пактът прави ясна разлика между обичайната и извънредната миграция; той взима предвид и факта, че държавите, от които идват мигрантите, често пъти имат съвършено различни цели от държавите, към които тези мигранти са се отправили. Пактът изрично подчертава както суверенитета на отделните страни, така и първостепенната валидност на националните им законодателства. В него е вписано още, че онези мигранти, които се завръщат в родината си, имат правото да бъдат приети и да получат документи. С две думи: 23-те принципа на пакта са формулите на едно глобално здравомислие, което сега трябва да се осъществи на практика.

При това юридически пактът няма обвързваща сила. Никой не може да се позове на него в съда. Целта е той да развие собствена политическа динамика и да упражнява натиск - точно както световните климатични цели.

Дали в резултат от този пакт броят на мигрантите ща намалее? Едва ли. Или пък мигрантите ще станат още повече, както твърдят противниците на пакта? Не, и това няма да се случи. Защото бежанците и мигрантите тръгват на път не под влиянието на някакви договори, а заради войни, суша, бедност. И най-вече защото става дума за хора, които се опитват да вземат в собствените си ръце своя живот и живота на семействата си", пише „Ди Цайт".

Абсурдни аргументи срещу пакта

Вестник „Тагеспшигел" се спира на аргументите, които привеждат (включително и в България) критиците на пакта:

„Те изкарват направо тежката артилерия: пактът давал на мигрантите от цял свят правото свободно да мигрират и отменял правото на суверенните държави сами да решават миграционните въпроси. Това не е вярно. Подобни упреци само помагат на политическите подстрекатели и насърчават конспиративните теории. Абсурдното е, че с настояването си за отхвърляне на пакта тези критици всъщност увреждат собствените си национални интереси, които уж искат да закрилят. (…) Сигурната, уредена и легална миграция е в интерес на всички засегнати - на изходните и на приемащите държави, на самите мигриращи хора. През последните години става все по-очевидно, че индустриалните държави имат нужда от миграция, за да задържат равнището на производителността и на благоденствието. И обратно - със своите инвестиции и парични преводи мигрантите помагат за подобряване на положението в своите страни", коментира "Тагесшпигел".