Германия най-сетне се сдоби със Закон за интеграцията на чужденците. Крайно време беше страната да регламентира правата и задълженията на имигрантите. Макар и със закъснение, явно най-сетне си проби път съзнанието, че и приемащата страна има задължения по отношение интеграцията на чужденците. В този смисъл приетият Закон за интеграцията маркира ключов момент в историята на страната, както с право твърдят правителството и канцлерката.

Този отдавна необходим интеграционен закон обаче не отменя нуждата от приемане на закон за имиграцията. Дълго време Германия беше страна на изселници, но междувременно ситуацията е твърде различна - Германия отдавна вече привлича имигранти. Много хора не желаят да приемат този факт и се опитват да отричат това. При това Германия спешно се нуждае от мигранти, тъй като в страната се раждат твърде малко деца. В икономиката и промишлеността, в изследователската дейност и образованието – почти навсякъде има глад за квалифицирани кадри. Ако Германия иска да запази своето благосъстояние, тя ще трябва да приема хора отвън – но избирателно и контролирано.

Не пипайте правото на убежище!

Един имиграционен закон трябва да уреди три неща: да регламентира желаната имиграция; да дава право на убежище на преследвани и притеснявани опозиционни дейци, дисиденти, писатели, правозащитници и хора от застрашените малцинства; и на трето място да уреди бежанското право на временно убежище – само докато трае дадена война или друга подобна катастрофа.

Правото на убежище обаче не бива да се пипа - от него и в бъдеще трябва да могат да се възползват всички преследвани хора. То обаче не бива да дава възможност на всевъзможни легални и нелегални мигранти да заобикалят законите на страната. Фактът, че годишно само няколко хиляди души получават убежище в класическия смисъл на това понятие, за разлика от стотиците хиляди, които също кандидатстват, показва ясно: постоянната злоупотреба с правото на убежище в крайна сметка го унищожава.

Какво може широката коалиция?

По съвсем друг начин стоят нещата около желаната имиграция. Германия обявява, че се нуждае от лекари, програмисти, германисти, физици, учители, химици, машиностроители и други и се опитва да привлича подобни кадри от цял свят. Тъй като се нуждаем от тях, ние им предлагаме не само работни места, но и уреден статут за пребиваване. Подобен род имигранти лесно могат да станат германски граждани, стига да желаят това. Един индийски германист, който работи в университета в Росток, би трябвало да е точно толкова добре приет, колкото и един африкански пастор в Бавария или един боливийски инженер, работещ за Мерцедес.

Но какво ще стане с бежанците, които Германия прие? Никой не знае колко дълго ще продължи войната или гражданският конфликт, от който те са избягали. Примерът със Сирия е достатъчен, за да се уверим в това. По смисъла на международното право бежанците сега получават право на престой. И това е повече от естествено. За всички тях важи приетият нов Закон за интеграцията, който вероятно ще ги улесни в търсенето на възможности за изучаване на немския език и намиране на работа. А най-младите от тях дори ще получат шанс от бежанци да се превърнат в имигранти.

Германия сега е изправена пред огромно и продължително изпитание. Тя обаче и занапред ще има нужда от направлявана имиграция. Именно поради това ѝ е необходим имиграционен закон, за който се говори от години. Приемането му би трябвало да е по силите на управляващата сега широка коалиция.