Да му се забрани да говори в Германия! Да бъде обявен за нежелана персона! Да се откажем от споразумението за бежанците! Както никой друг чуждестранен властник, турският президент Ердоган буквално изкарва германците на барикадата. Дори политици, които навремето категорично се застъпваха за пълноправното членство на Турция в ЕС, днес вече говорят за „царство на Злото”. И наистина: никой друг „партньор” или съюзник не се е държал толкова злонамерено, колкото Ердоган. Турският президент целенасочено търси сблъсък и ескалация на напрежението, и то далеч отвъд границата на онова, което сме склонни да приемем за турска предизборна шумотевица.

Защо го прави?

Ако отхвърлим варианта, че Ердоган е полудял или пък страда от мания за преследване, тогава ще трябва да се запитаме какво точно цели с гротескните си провокации този турски властелин, който сега възнамерява да разшири още повече властта си. Защото в момента Ердоган тежко и трайно уврежда отношенията с Германия и с ЕС. Нима го прави само заради онези няколко процента повече, които ще получи от и бездруго преданите си последователи в Германия или в Холандия в подкрепа на плановете за конституционен преврат?

По всичко изглежда, че в случая Ердоган се опитва да погребе не само идеите на западната демокрация, но и проекта за приемане на Турция в ЕС. И понеже далеч не всички турци са съгласни с тези планове, Ердоган се нуждае от образ на врага, който непрекъснато дорисува с все по-крещящи цветове, поставяйки акцент най-вече върху националсоциализма - защото знае, че в Германия това несъмнено предизвиква силен отзвук. В колекцията му от абсурдни сравнения май липсва само едно: Ердоган все още не е сравнил Меркел с Хитлер.

Нека не му правим тази услуга

Турция вече не желае, а ЕС, който всъщност никога не я е желаел истински, сега вече и не може. Така пълноправното еврочленство на Турция окончателно отиде в историята. Независимо от това обаче Западът едва ли иска подобно развитие: тази страна, чиито възможности Ердоган безнадеждно надценява, да се превърне в полигон за разгръщане на руски, китайски и ислямистки интереси.

Да, днес това е трудна работа, но нека не забравяме, че ги има и онези разумни турци, чийто глас в момента е изцяло заглушен от Ердоган. Една демокрация като германската не бива де преглъща всичко, което ѝ поднася автократ като Ердоган. Но и не бива да поема ролята, която той ѝ натрапва в своите властови игрички. Затова е важно да запазим хладнокръвие в отношението си към Ердоган. И най-вече - да гледаме да не му помагаме по пътя към референдума на 16 април.

Бертолд Колер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main