След първата среща на върха между ЕС и Турция скептиците се групираха в два лагера. От първия предупредиха, че споразумението с Турция, която не е пример за демокрация, не е никак добро. А с предварителното договаряне и затварянето на балканския бежански маршрут ЕС не само се отказва от своите ценности, но и се оставя да бъде изнудван.

Вторият лагер скептици се съмнява както в приложимостта на предварителните договорености от 7 и 8 март, така и в готовността на Турция да ги спазва. Но дори и да допуснем, че южната съседка на България все пак ще реши да ги съблюдава, а балканските държави продължат да държат границите си затворени, каналджиите ще намерят други нови нелегални трасета за нелегалните мигрантски потоци, смятат опонентите.

Междувременно, в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, премиерът Борисов поиска оферираното отпадане на европейските визи за турски граждани до юни да бъде обвързано не със срокове, а с прилагането на споразумението с Анкара за реадмисия. Българският министър-председател настоя също така досегашният механизъм в присъединителните преговори на Турция да продължи да се спазва, а в бъдещата договореност да залегне и ангажимент на Европа за опазване не само на турската морска граница с Гърция, но и нейната черноморска граница с България.

Вигенин: Печелят и двете страни!

Възможно е подготвяното окончателно споразумение между ЕС и Турция да не проработи, но при сегашния силен бежански натиск то е възможност за някакво решение. Защо да не му бъде даден шанс тогава?

Ако договореностите бъдат потвърдени на втората среща с Турция, от тях ще спечелят и двете страни, смята депутатът от „БСП лява България“ и бивш външен министър Кристиян Вигенин. За него е важно постигането на солидни решения, които да ограничат притока на мигранти, да позволят на най-силно засегнатите държави да стабилизират политиката си към бежанците и в по-далечна перспектива да бъдат създадени предпоставки за спиране на вълната от ксенофобия и расизъм, която, по думите му, вече има проявления дори в страни като Германия, например.

„Да, през последните дни се чуха много спекулации как Турция изнудва ЕС. Но мисля, че подобно тълкуване не е коректно. Ако договореното бъде наистина приложено на практика, то най-сетне може да даде конкретни резултати“, посочи за ДВ Вигенин. Той смята за твърде сложно техническо "упражнение" идеята за връщане на бежанци от Гърция в Турция, ако ЕС започне да приема същия брой бежанци от турските приемни лагери. Затова, ако не бъде старателно подготвен, този елемент от бъдещата сделка с Турция може да се окаже трудно приложим, смята бившият външен министър на България.

Минчев: Договорката с Турция е безсмислена и унизителна!

Политологът доц. Огнян Минчев е категоричен, че в проекта от Брюксел е била заложена поредица от безсмислици. Например идеята за размяна на едни бежанци с други означава двойни разходи за транспорт, регистрация и всичко останало около обслужването на бежанците. Съвсем неправомерно, според него, е и смесването на текущ проблем (бежанската вълна от Близкия изток) с гаранции за определени бонуси, предлагани от ЕС на Турция.

„Безвизовото пътуване и преговорният присъединителен процес по никакъв начин не могат да бъдат обект на безусловно договаряне. За тях са необходими предпоставки и условия уредени в законодателството на ЕС. Юридическите изисквания в него не могат да бъдат престъпвани в името на някаква сделка. Още повече, че режимът на Ердоган на практика е скъсал почти всички връзки с легитимното демократично поведение по отношение на свободата на пресата, третирането на малцинствата и редица други области. От тази гледна точка смятам, че проектоспоразумението, освен унизително, е и акт на безпомощност и отстъпление от интересите на ЕС като цяло“, е убеден Огнян Минчев. Той смята, че София би трябвало да отстоява следната позиция в сегашната ситуация: бегълците, стигнали до турска територия, да бъдат смятани за намиращи се в „трета сигурна страна“, каквато е Турция. Тъй като там вече има повече от 2,5 милиона бежанци, България трябва да окуражи ЕС в оказването на финансова и организационна подкрепа за Турция и в насочването на европейските хуманитарни агенции за справяне с проблема на турска територия или, ако е възможно, на територията на други близкоизточни страни.

София трябва да настоява категорично и за това европейските граници да бъдат охранявани като граници на единна структура, въпреки че Европа все още не е федерация. "Ние сме заинтересовани от слагането на ред в цялата тази кампания, добила вече размерите на провокация“, твърди Огнян Минчев.

А Шенген?

Всичко, което може да обезкуражи мигрантските потоци да влизат в ЕС, независимо през коя граница, е добро за България, защото все пак знаем и собствените си възможности, признава Кристиян Вигенин. Той допълва, че известна солидарност с Турция е напълно приемлива в логиката на досегашните двустранни взаимоотношения.

„Мои груби изчисления показват, че като процент от населението броят на бежанците в Турция е еквивалентен на 200 хиляди бежанци у нас. Представете си за какво става дума! И още нещо, което споделих с външния министър Даниел Митов при изслушването му в парламентарната външна комисия: може би тъкмо сега е моментът останалите извън Шенген страни - България, Румъния и Хърватия - да поискат решение, може и поетапно, за присъединяването им към зоната. Защото ако желаем Шенген да съществува и да няма вътрешни граници, външните граници е нужно да се охраняват добре. Затова предстоящата сделка може да е само в плюс за всички. Тълкуванията срещу нея са по-скоро политическа пропаганда“, твърди бившият външен министър Кристиян Вигенин.