"Какво да правим с Русия? Дали да форсираме институционалното приобщаване на страната към ЕС или да се придържаме към твърдата линия, рискувайки нова Студена война?" - това бе основният въпрос на състояла се в Берлин дискусия с участието на журналисти, учени, дипломати и депутати от Бундестага и от Европейския парламент.

Александер Рар, директор на Германо-руския форум, нарича украинската криза "кулминация на една продължителна фаза, белязана от ескалация на конфликтите в отношенията между Русия и Запада". Според Рар този конфликт е трудно преодолим най-вече заради неговата многопластовост. Анексирането на Крим и поддръжката, която Русия оказва на сепаратистите в Украйна, са само един от аспектите на актуалната криза. "Москва се опитва да предотврати интеграцията на Украйна в западните структури и най-много се опасява от това, че Оранжевата революция би могла да бъде изнесена към Русия", казва Рар, според когото конфликтът има още четири важни аспекта: заплахата от икономически колапс в Украйна, газовата война между Москва и Киев, изострящите се мирогледни противоречия между Русия и Запада и геополитическото противопоставяне между Москва и Вашингтон. "Нито един от тези пет конфликта не може да намери бързо решение, понеже нито една от страните не иска да е губеща. Затова смятам, че по-нататъшната ескалация е неизбежна", прогнозира Рар.

От какво се бои Русия?

Председателят на външнополитическата комисия в Европейския парламент Елмар Брок твърди на свой ред, че нещата не са чак толкова сложни. "Международното право трябва да се спазва - така, както правят всички в Европа най-късно от момента, в който бяха подписани Хелзинкските споразумения. А анексирането на Крим определено представлява нарушение на международното право. Случващото се в източната част на Украйна с руско съдействие - също", категоричен е Брок.

Той е убеден, че Украйна трябва да има възможността сама да реши в коя посока да се движи: през XXI век е недопустимо "големите" държави да диктуват на "малките". Същото мнение споделя и външнополитическият експерт на социалдемократическата фракция в Бундестага Нилс Анен, който в тази връзка задава въпроса: "Защо Русия започва да се чувства заплашена, когато съседите ѝ стават демократични?". Анен вижда проблем и в неяснотата на руските цели: "Русия постоянно държи партньорите си в неведение по отношение на истинските си намерения. Отначало руският президент казваше, че признава принципа на териториалната цялост, а след това анексира Крим. Той неведнъж е давал обещания, които след това не е изпълнявал", казва германският депутат и посочва, че за да може да бъде преодоляна сегашната криза, трябва най-напред да се знае какви са същинските цели на Кремъл.

А дали Путин не държи умишлено в неведение своите партньори - за да му бъде по-лесно да ги разиграва? "Знаем какво не иска Путин", посочва московският кореспондент на списание "Шпигел" Бенямин Бидер и уточнява: "Той не иска в ЕС, макар преди да се обсъждаше такъв вариант. Освен това не иска създаването на демократична плуралистична система в Русия". Казано накратко: докато европейските политици и експерти са наясно какво НЕ иска Путин, по въпроса какво иска могат да се правят само догадки.

"Путин иска нов световен ред"

Улрих Вайнс от външнополитическата дирекция на ЕС е на мнение, че целта на Москва е да разчупи сегашния световен ред, в който доминират Съединените щати. "Както във времената на Сталин, Кремъл се опитва да обвърже по-тясно Европа с Русия и така да разхлаби трансатлантическите връзки. Москва ни най-малко не е привлечена от концепцията за равностранния триъгълник САЩ - Русия - ЕС", посочва Вайнс и добавя, че така Путин се опитва да подрони не само основните демократични принципи на Европа, но и нейните външнополитически представи за международно-правния световен ред. В заключение европейският дипломат казва, че европейците трябва решително да се противопоставят на Путин и опитите му да промени света така, че правилата на играта да се диктуват от глобалните играчи, а не от законите на международното право.