Най-накрая: осемте години страдания на петте български медицински сестри и на палестинския лекар свършиха. Шестимата, към които в Либия бяха отправени обвиненията, че са заразили умишлено 400 деца с вируса на СПИН, във връзка с което бяха осъдени два пъти на смърт, след което – на доживотен затвор, напуснаха Либия. Край на аферата. И е ясно, че България няма да затвори на свой ред шестимата – както всъщност бе договорено с Либия.

Но дали наистина това е краят на аферата? Има още някои неща за доизясняване, включително кой в крайна сметка е оказал най-голямо съдействие за намирането на решение, или пък – откъде са парите, които са били предоставени. При това много много пари – както се чува.

Но най-напред е непременно нужно да се изясни как в бъдеще светът, и особено Европейският съюз би трябвало да се отнасят с подобни държави. “Ние няма да допуснем да ни шантажират” – казват често политиците, когато става дума за вземането на заложници в Афганистан или Ирак. След което, обаче, германците се оставят да бъдат шантажирани – в случаи като Либия. Разликата, която е много важна – Либия разполага с петрол и земен газ, а германците – не. За да може да задоволи енергийните си потребности с помощта на Либия западът, от Брюксел до Вашингтон, е готов да забрави и да прости. Което принципно са достойнства, но не и ако са обвързани с подобни собствени изгоди.

Именно от тази гледна точка бяха създадени предпоставките за Либия да поеме по пътя към завръщането си в международната общност, или най-малкото да бъде допусната – без Триполи да се е променило осезаемо. Обезщетенията за жертвите от Локърби, откупът за освобождаването на германските заложници и официалният край на либийските усилия за придобиването на ядрени оръжия проправиха достъпа на северноафриканската държава до западните столици.

И изглежда, че никой не се безпокои от това, че Либия продължава да е несвободна страна. Фактът, че там ситуацията с опазването на човешките права и свободата на мненията е тежка, не пречи на никого така, както е било в редица други случаи. Точно обратното: на Либия дори се оказва помощ, за да може да прикрие собственото си нехайство от гражданите. Тъй като е очевидно ясно, че зад СПИН-сканадала се крият не американско-ционистки съзаклятия, а недопустими хигиенни условия.

Парите, които ще бъдат платени на семействата на заразените деца, и които допринесоха за намирането на разрешение за аферата, вероятно са дошли по-скоро от либийски, отколкото от европейски джобове. Те би трябвало и да отклонят вниманието от държавната либийска отговорност. А какви последствия ще има това – ще трябва да се осмисли още веднъж същност. Но сега е време за радост от края на тази афера. Крайно време беше.