Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. Колкото по-голямо е едно аграрно стопанство, толкова повече субсидии получава - критикува новият Аграрен атлас, публикуван от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.

Обширни земеделски площи се пренаторяват – количествата на използвания оборски тор често са толкова големи, че изобщо не могат да се поемат от растенията. В резултат на това в подпочвените води на Европа все по-често се откриват нитрати, чиято концентрация надвишава максимално допустимите в ЕС 50 милиграма на литър.

От 15 години насам общият оборот от продажбите на пестициди в Европа остава почти непроменен. Остатъци от общо 15 вида пестициди се откриват в косите на хора от шест европейски държави, изследвани по поръчка на Зелените в Европарламента. Навярно резултатите и в останалите 22 страни от ЕС не са по-различни.

Селското стопанство в ЕС понася огромни щети от климатичните промени, но от друга страна и самото то допринася съществено за глобалното затопляне. След производството на електроенергия и транспорта, селското стопанство е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове. Индустриализираното животновъдство и прекомерната употреба на торове са двата основни проблема.

Всеки втори гражданин на ЕС има наднормено тегло, а почти всеки шести страда от затлъстяване. Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция. Въздействието на използваните пестициди, хормони и антибиотици върху здравето на потребителите все още не е достатъчно проучено.

Масовото животновъдство в страните от ЕС има твърде тъмни страни – отношението към отглежданите животни е всичко друго, но не и хуманно. Голяма част от европейските потребители са готови да плащат по-високи цени за защитата на животните в селското стопанство. Почти никъде в Европа условията за отглеждане на животните обаче не са твърде хуманни.

В испанската провинция Алмерия има гигантски парници за плодове и зеленчуци. Работниците там най-често са нелегални мигранти, които получават мизерно заплащане, нямат социални осигуровки, нито прилични условия за живот. Благодарение на европейските аграрни субсидии и експлоатацията на техния труд, зеленчуците, произвеждани в Алмерия, са дори по-евтини, отколкото тези от Африка.

Аграрната политика на ЕС оказва опустошително въздействие над околната среда. Тропическите гори в Латинска Америка и Азия се изсичат, за да се отглежда соя за фураж. През 2017 година над 40% от износа на птиче месо от ЕС е бил предназначен за държавите, южно от Сахара. Тамошните фермери обаче не могат да се конкурират със субсидираните аграрни продукти от ЕС.

Европейската аграрна политика се преработва на всеки седем години. В момента се водят преговори за аграрната реформа през 2021 година. Аграрната индустрия лобира в Брюксел на пълни обороти. Сдруженията на потребителите и защитниците на животните също искат да участват в определянето на общата аграрна политика, но влиянието им е скромно.