На шести и на девети август 1945 година американците хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Междувременно днес е добре известно как е била създадена бомбата в САЩ. Но по-малко се знае за военния ръководител на програмата – т.нар. проект "Манхатън" – генерал Лесли Гроувс. А той е бил доста забележителна личност. Неслучайно са го наричали "главният началник на атомната бомба".

След като завършва Масачузетския технологичен институт, Гроувс решава да прави военна кариера. Записва военната академия "Уест Пойнт", след Първата световна война служи в инженерни войски, а когато започва строителството на Пентагона, той е един от техническите ръководители на строежа.

В началото са секретните обекти

През 1942 година Гроувс е извикан от началството. Казват му, че е назначен за ръководител на проекта по създаването на ново оръжие и го произвеждат в чин бригаден генерал. Гроувс не е доволен - не му се иска да работи с недисциплинирани цивилни граждани и с капризни интелектуалци. Но в Генералния щаб му казват: "Ако се справите, ще спечелим войната". Гроувс казва "Слушам!" и се хваща за работа.

Още през първата седмица той харчи повече пари, отколкото са отделени първоначално за целия проект "Манхатън" (самият генерал дава това име на програмата). Купува две хиляди железни бъчви с уранов окис, които белгийците, опасявайки се от настъплението на германците, прехвърлят през 1940 година от Конго в Америка. Гроувс купува и грамаден терен от 240 кв.км. в щата Тенеси. Там е изграден "обектът Х" - секретният производствен комплекс, който се занимава с обогатяването на уран. Именно на това място е подготвен уранът за атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

Нацистите се забавят фатално

Лесли Гроувс купува терени из цялата страна и най-напред строи жилища за тези, които ще изграждат секретните обекти и ще работят в тях, търси подизпълнители, поръчва необходимите материали, подготвя съответния административен апарат, за да държи всичко под контрол. В съвършено новата област на науката и военната техника са инвестирани стотици милиони долари.

Тогава все още не е сигурно, че създаването на бомбата въобще ще е възможно. Строят се лаборатории, фабрики, изпитателни комплекси, макар технологичните процеси още да не са разработени. Пари не се пестят, а най-важното е всичко да стане максимално бързо. След като избягалите от Германия ядрени физици предупреждават, че в страната им се работи по създаването на страшно ядрено оръжие, американците осъзнават, че трябва да изпреварят Хитлер.

Впрочем, противно на разпространеното мнение, германците никога не са били опасно близо до създаването на атомна бомба. От 1943 година нататък те безнадеждно изостават от проекта "Манхатън". За разлика от американците и британците Хитлер не финансира особено щедро тази сфера на военни разработки. Освен това настъплението и бомбардировките на съюзниците принуждават германците постоянно да импровизират.

Дебелият генерал и слабият физик

Но да се върнем към Лесли Гроувс. Той е доста представителна личност - висок, с прошарена коса, с големи мустаци и сини очи. И е много пълен - шият униформите му по поръчка. Като ръководител е твърд, не търпи възражения, самоуверен е и много честолюбив.

Точно такъв човек избира и за научен ръководител на проекта "Манхатън" - професора от Калифорнийския университет Робърт Опенхаймер, който ужасява контраразузнаването, тъй като чете Маркс и се движи в леви среди. Съпругата му, брат му и жената на брат му били членове на Комунистическата партия. А самият той е под наблюдението на психиатър, пуши много и е страшно слаб.

Двете бомби за Япония

Но изборът на Гроувс се оказва правилен. Огромното честолюбие на Опенхаймер, обиден от това, че неговите теоретични трудове по физика не са намерили дължимото признание, го амбицира и той събира най-добрите в страната физици, химици, металурзи, военни техници, експерти по взривове, включително много емигранти-евреи, успели да избягат от нацистка Германия. И не само ги събира - убеждава ги да заминат със семействата си за месеци или за години в закрития "обект Х" в Лос Аламос, разположен на 60 километра от най-близкия град.

Общо по проекта работят над 125 хиляди души. Стойността му е два милиарда долара - астрономическа сума даже от днешна гледна точка. На 16 юли 1945 година в пустинята, на триста километра южно от Лос Аламос, са направени първите изпитания на плутониевата бомба. След взрива един от офицерите казва на Гроувс: "Това беше, войната свърши". И е имал предвид войната с Япония, тъй като към момента хитлеристка Германия вече е капитулирала. "Да, но едва след като хвърлим две бомби в Япония", отговаря генералът. Две - защото едната е плутониева, а другата - уранова.

Киото се отървава на косъм

Лесли Гроувс настоява ядрена бомба да бъде хвърлена и над древната японска столица Киото, като значение са имали не културата и историята, а фактът, че градът има около един милион жители - тоест, ефектът би бил по-голям. В крайна сметка американците се отказват от Киото. В противен случай в началото на август 1945 година щяха да загинат още повече хора.