"Руската революция. От царската монархия до съветската империя" - се казва книгата на известния германски историк и професор по източноевропейска история в университета в Бон - Мартин Ауст. Книгата е предназначена за германския читател. В нея обаче има много интересна и неочаквана информация и за тези, които добре познават руската история. С професор Ауст разговаря главният редактор на руската редакция на ДВ Инго Мантойфел.

Какво точно се е случва в Русия преди 100 години, професор Ауст?

Мартин Ауст: Преди сто години приключва многовековното монархическо управление в Русия. Цар Николай Втори се отказва от престола. На политическата арена се появяват множество революционни дейци, които са си поставяли различни цели. Те са се конкурирали помежду си. Тази неяснота и неопределеност на ситуацията подготвят почвата за завземането на властта от болшевиките през есента на 1917 година.

Как болшевиките, които са представлявали неголяма група професионални революционери, изобщо успяват да превземат властта?

Мартин Ауст: Основната роля в това отношение изиграва прагматизмът на Ленин и упоритостта, с която е преследвал собствените си цели. Има и втори важен фактор. Временното правителство, което идва на власт през февруари-март 1917 година, е смятало, че Русия на всяка цена трябва да изпълни задълженията си към съюзниците от Антантата и да продължи участието си във войната.

Тъкмо това сериозно е усложнило процеса на стабилизиране на страната и през есента на 1917 година се оказва основна пречка да се удовлетвори стремежа за мир на народните маси и да се подобри продоволствената ситуация.

В резултат на това временното правителство губи своята легитимация, което става важна предпоставка за идването на власт на болшевиките. А това, че те ще съумеят да спечелят и последвалата Гражданската война – изобщо не е можело да бъде предвидено в края на 1917 и началото на 1918 година.

Може ли да се каже, че победата на болшевиките е била неизбежна? Или е била възможна някаква алтернатива?

Мартин Ауст: Алтернативи е имало. Един американски историк написа неотдавна, че два точни куршума - един за Ленин и един за Троцки – са щели да предотвратят Октомврийската революция. Едно от главните взаимни обвинения на бившите членове на Временното правителство в емиграция е, че не са действали достатъчно решително срещу болшевиките след юлските вълнения и не са ги спрели навреме.

В книгата си пишете, че не бива да се правят директни паралели между революционна Русия от 1917 година и днешна Русия. Вие обаче казвате, че важните въпроси от 1917 година са актуални и днес. Какво имате предвид?

Мартин Ауст: На първо място това е въпросът колко дълго Путин ще успее да задържи властта си стабилна. Историческите аналогии сочат, че и Николай Втори, и Путин са начело на силно централизирани политически системи, които са и силно персонализирани. Личните връзки играят много по-голяма роля от формалните структури на институциите на властта. Опозицията е изтласкана в периферията на политическия живот, а материалните грижи на населението и в двата случая играят съществена роля. Разбира се, през 1917 година, по времето на Първата световна война, ситуацията е била значително по-тежка от днешната. Така че не бива да се правят директни сравнения. В същото време трябва да отбележим, че одобрителното отношение към управлението на Путин е свързано с повишаването на благосъстоянието, което започна с идването му на власт през 2000-те години.

Смятате ли, че днешна Русия се намира в  предреволюционна ситуация, подобна на ситуацията през 1916-1917 година?

Мартин Ауст: Историците никога не са били добри пророци. И затова е по-добре да не им задавате въпроси за бъдещето. Но ако краят на управлението на Путин не настъпи така, както той го е замислил, ако този край се окаже непредсказуем и неуправляем от негова гледна точка, тогава навярно скоро ще се заговори за конфликти в самата „система Путин“ и за многобройни социални проблеми. В този смисъл има много фактори, които биха могли да доведат до преврат.

Отличителна черта на Вашия анализ за събитията от 1917 година е, че разглеждате събитията не само в Петроград, а в цяла Царска Русия. До какви допълнителни изводи стигнахте, благодарение на това?

Мартин Ауст: Има най-малко два допълнителни извода. Първият се отнася до отговора на въпроса защо болшевиките побеждават в Гражданската война? В голяма степен това е свързано с националните движения в периферните региони, в покрайнините на империята. Белогвардейците съвсем еднозначно са били възприемани като сила, която иска да възстанови империята. А лозунгите на болшевиките за самоопределение на нацията, за борба срещу колониалната зависимост и имперското владичество ги превръщат в съюзници на националните движения. По онова време е било твърде трудно да се предвиди подобно развитие.

Вторият извод се отнася до взаимовръзката между революцията като историческо събитие и тенденциите в развитието през последвалите десетилетия. Въпросът е от политическо естество: Как може да съществува държавно образувание с необятна територия и етническо и езиково многообразие? Отговорът на руските царе е многонационалната империя, обединена на основата на предаността и верността към управляващата династия. А болшевиките, без сами да желаят подобно нещо, се оказват наследници на това многообразие. В началото те са искали да провеждат /и са провеждали през 1920-те години/ съвършено нова национална политика, която подкрепя по-малките народи. По-късно Сталин променя коренно тази политика и създава руска държавна нация, обединяваща Съветския съюз.

Тъкмо тази проблематика приближава 1917 година до  днешното време. И наистина, нека погледнем какви са отношенията между регионите и Центъра, какви са отношенията между различните народи? В нова Русия сега много се спори по това каква точно е връзката между руската нация и Руската федерация. Какво означава например новото определение "многонационален руски народ", за което се говори напоследък? Всичките тези словосъчетания и концепции би трябвало да бъдат разглеждани през призмата на многовековната история на империята и многонационалната държава.

Вие обръщате внимание върху значителното сходство между последния период на Царска Русия и съветската власт. Колко царизъм се крие, според Вас, в съветската система?

Мартин Ауст: Ако разгледаме ситуацията в Руската империя по време на Първата световна война, ще видим много сходства със Съветския съюз. Според мен, това е много интересен аспект на революцията. Навремето се твърдеше, че монархията е била изправена пред съда на историята и там е получила своята присъда – да бъде отречена и заменена с нещо ново - чрез революция.

При това всички пропускат да забележат колко бързо се е променяла Царска Русия в края на 19-и и началото на 20-и век. След революцията от 1905 година Русия се променя коренно. В страната се появява парламент, политическите партии започват да действат легално, цензурата намалява. А по време на Първата световна война държавата значително засилва вмешателството си в обществения живот, в разпределянето на ресурсите и т.н. /което обаче не е типичен руски феномен/. Засиленото влияние на държавата намира свое отражение и в реквизицията на зърното, към която прибягват болшевиките по време на Гражданската война. Може да звучи парадоксално, но болшевиките спечелиха тази война, защото възприеха определени практически мерки на царското правителство.