Първите дами на Германия - жените на федералните канцлери, на президентите на ФРГ, а и на партийните лидери от бившата ГДР - са вършили не по-малко важна работа от своите мъже. Само че за живота на тези дами не се знае много. Хайке Шпехт, историчка и публицистка, издаде книга, посветена на Германия и нейните първи дами от 1949 година до днес. Тя е изследвала архиви, стари вестници и списания, официални протоколи и е правила интервюта с бившите първи дами или с техни близки и познати.

През последните 70 години в историята  на Германия е имало 18 първи дами. И всяка от тях по своему е използвала властта, която ѝ дава тази позиция. А тъй като в германските закони никъде не е посочено какво влиза в задълженията на първата дама, тя е разполагала с широко поле за изява. Някои от тях са участвали във взимането на политически решения наравно със съпрузите си, други са гледали да създадат благоприятна атмосфера за политически разговори, трети са се опитвали с личен чар да компенсират недостатъци в характера на своите съпрузи.

Най-първата "първа дама"

Тази роля се пада на Ели Хойс-Кнап. Първият канцлер на следвоенна Германия Конрад Аденауер на два пъти остава вдовец. Затова ролята на първа дама в този период играе съпругата на президента на ФРГ Теодор Хойс. Самият Хойс не на шега обичал да казва, че съпругата му е по-подходяща от него за президент на Германия. Родена в семейството на професор и дъщеря на грузински аристократи, тя получава великолепно образование и се движи в интелектуални кръгове. Преди Теодор Хойс да стане президент, тя сама се е издържала от работата си като учителка и редакторка, писала е текстове за рекламни кампании, съставила е учебник по икономика за жени, изнасяла е доклади, имала е активна политическа дейност.  

Като първа дама Ели Хойс-Кнап отделяла много време на проблемите на жените, които в тежките следвоенни години са издържали семействата си и са живеели бедно. Тя създава организация от домове за отдих на майките, която съществува и днес. От времето на Ели Хойс-Кнап насам патронажа над тази организация поемат все съпругите на западногерманските президенти.

Първите дами и техните проекти

Хилда Хайнеман, съпругата на третия президент на ФРГ - Густав Хайнеман - лобира за правата на жените и се застъпва за това равноправието между половете да бъде вписано в конституцията. Тя създава фонд, чиято цел е да промени отношението към психично болните, освен това се ангажира в защита на жени, изпаднали в наркозависимост.

Лекарка по професия, Милдред Шел - съпругата на федералния президент Валтер Шел - използва популярността си, за да насочи общественото внимание към проблемите на онкоболните. Тя създава фонд за борба срещу рака -„Deutsche Krebshilfe".

Съпругата на президента Рихард фон Вайцзекер - Мариане - за пръв път открито заговаря за проблемите на заразените с вируса на СПИН, а по онова време това е тема-табу в германското общество.

Локи Шмит - съпруга на канцлера Хелмут Шмит - участва в екологични експедиции, разработва различни теми, свързани с опазването на околната среда и рисува върху порцелан, като парите от продажбите на порцелановите съдове се вливат в основания от нея през 1979 година фонд за защита на природата. 

Как Рут Бранд очарова Брежнев

В периода на затопляне на отношенията между Изтока и Запада първите дами също са играли немаловажна роля. Съпругата на Вили Бранд - Рут - имала славата на „тактическо оръжие“ на канцлера. Той се запознава с нея в Швеция, където двамата се укриват от  националсоциалистите. В Берлин, където съпрузите се завръщат след войната, Рут Бранд бързо печели симпатии. Норвежка по произход, тя прави впечатление на космополит. Самоувереността ѝ, смелостта ѝ да казва каквото мисли, чувството ѝ за хумор и за стил се превръщат в източник на вдъхновение за мнозина.

Когато Вили Бранд става канцлер, естественият чар на Рут Бранд му помага да си спечели и благоразположението на чуждестранни политици – и дори на негови идеологически врагове. Съвременници си спомнят, че Леонид Брежнев бил силно очарован от нея. По време на посещението си в Бон през 1973 г. генералният секретар на ЦК на КПСС в края на официалната вечеря в двореца Шаумбург поискал от канцлера разрешение да поговори с неговата съпруга, на която разказал и няколко вица. Дни по-късно, вече на гости на семейство Бранд, виждайки Рут, Брежнев тутакси се устремил към нея и неочаквано за всички ѝ целунал ръка. Историците ни най-малко не се съмняват, че първата дама е внесла своя дял в разведряването на политическата ситуация.

Съпругата на канцлера Хелмут Кол - Ханелоре - също по своему повлияла на хода на историята. Родена в Берлин и израснала в Лайпциг, тя постоянно изтъквала пред съпруга си колко важно е да се постигне германското обединение. Тя наричала разделението на Германия „открита рана“. Синът ѝ си спомня как по желание на Ханелоре Кол семейството посещавало ГДР. Именно съпругата на канцлера е тази, която на домашната пишеща машина преписва и редактира текста на споразумението за германско обединение.

Как се променя имиджът на първите дами

Интересно е колко различно първите дами се отнасят към своите роли. Луиза - съпругата на канцлера Лудвиг Ерхард - смятан за баща на германското икономическо чудо, също е икономист по образование и става негов най-взискателен съветник и критик по икономическите въпроси. Същевременно тя се държи встрани от политиката и избягва публичните изяви. В историята влиза по-скоро като инициатор за строежа на канцлерската резиденция в Бон. Тя възлага на мюнхенския архитект Сеп Руф да изработи проект на сграда, която впоследствие става дом на няколко германски канцлера и служи като зала за официални приеми.

Локи Шмит превръща длъжността си на първа дама в професия. Тя работи между 12 и 15 часа на ден. Съпровожда Хелмут Шмит при пътувания, получава немалко писма от хората и добросъвестно им отговаря.

Бившата политическа журналистка и парламентарна кореспондентка Дорис Шрьодер-Кьопф е главен съветник на съпруга си Герхард Шрьодер и активно участва в политиката. Политическият ѝ ангажимент продължава и след развода ѝ с Шрьодер - тя е депутат в парламента на Долна Саксония.

Първите дами на ГДР на са отстъпвали по активност на западните първи дами. Лоте Улбрихт, съпругата на Валтер Улбрихт, е верен негов сътрудник, пише речите му, придружава го при всички пътувания и му помага много с отличното си владеене на руски език.

Маргот Хонекер, съпруга на Ерих Хонекер, предпочитала да гради собствената си политическа кариера. Тя е била министър на образованието на ГДР и по думите на много историци е била най-влиятелната жена в ГДР.

Имиджът на първите дами се е променял през годините - включително и външността им. Когато съпругата на федералния президент Йоханес Рау - Кристина - за първи път се появила в берлинския дворец „Белвю“, където работел мъжът ѝ, тя носела джинси и била придружавана от трите си деца - нещо, което предизвикало истински шок сред специалистите по протокола. А татуировката на рамото на Бетина Вулф - съпруга на президента Кристиан Вулф - предизвикала истински фурор в медиите и станала предмет на обществена дискусия. Сегашната първа лейди - съпругата на президента Франк-Валтер Щайнмайер - Елке Бюденбендер - не дава такива поводи за скандали. А за съпруга на канцлерката Ангела Меркел - Йоахим Зауер - също не се знае почти нищо, освен това, че той предпочита да не става обект на обществено внимание.

******

Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ за канцлерите на Германия: