Скандалите в парламента нямат край. След гафа с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, миналата седмица за шеф на Комисията на Народното събрание срещу корупцията и конфликта на интереси бе избран Волен Сидеров. "Това скандално назначение затвърждава представата, че борбата срещу корупцията в България се използва от политиците единствено за състезателни цели – като средство за омаскаряване и смазване на политическите опоненти", казва програмният директор на софийския Център за либерални стратегии Даниел Смилов. Според политолога, за да има истинска борба с висшата политическа корупция на първо място е необходима деполитизация на тези, които ѝ противодействат, а също и помощ от страна на партньорските служби. "Така например преди Народното събрание да избере шеф на ключова институция като ДАНС, би трябвало български и европейски експерти да преценят дали предлаганият кандидат има необходимите качества или пък е просто партийна поръчка, която цели разчистване на политически сметки. Едва тогава на използването на борбата срещу корупцията като средство за разчистване на сметки на политическата сцена би могло да бъде сложен край", убеден е Даниел Смилов.

Какво трябва да се направи оттук нататък?

Програмният директор на центъра за либерални стратегии смята, че единственото решение на задълбочаващата се политическа криза в България са предсрочните избори. Според него те би трябвало да се проведат в рамките на три до максимум шест месеца. "Преди това обаче е необходимо политическите партии да стигнат до консенсус по два изключително важни въпроса: те трябва да не допускат или поне да държат на разстояние интересите на олигархията при съставянето на правителствата и при определянето на техните приоритети, освен това трябва да бъде осигурен "санитарен кордон" срещу включването на партии като "Атака"", предлага Даниел Смилов. Той не вижда каквито и да било шансове на кабинета "Орешарски" да работи в условията на сегашния натиск, несекващите скандали и непредсказуемостта от страна на Волен Сидеров и сие.

А как реагират от Партията на европейските социалисти (ПЕС) на случващото се в България? Даниел Смилов коментира, че провелата се в София среща на ПЕС не даде яснота дали семейството на европейските социалисти приема формулата на БСП за правителство под олигархичен контрол и в негласна коалиция с радикални популистки партии като "Атака". "Лидери като Ханес Свобода намекнаха, че ПЕС ще следи дали отношенията между БСП и "Атака" не прекрачват допустимите граници, но общото послание на европейските социалисти гласи "Подкрепа за кабината на Орешарски". Не е ясно обаче как ще се случи препоръчаното от ПЕС взаимодействие между коалицията зад Орешарски и по-приемливата от "Атака" партия ГЕРБ при сегашната остра конфронтация и поляризация в обществото", изтъква политологът.

Според Даниел Смилов, е неоправдано исканията и на протестиращите, и на опозиционните партии да се съсредоточават върху поправянето на изборния кодекс. "Едва ли промяната на процедури ще реши съдържателните проблеми на българския вот. Нека вместо безкрайното говорене за кривиците на българската избирателна система директно да приемем и приложим германския изборен закон", предлага той.

Ще помогне ли германският опит?

"Правилата за вота в Германия са едни от най-сложните в Европа. Макар и резултатите да се отчитат пропорционално, германските избиратели могат да гласуват мажоритарно като приемат или отхвърлят имена от списъка на кандидатите. Приемането на германската избирателна система би дала възможност да спрат спекулациите около писането на нов избирателен кодекс, които се използват от БСП и нейните партньори, за да отложат и избегнат предсрочните избори, очаквайки протестиращите да загубят своя устрем", категоричен е Даниел Смилов.

Според него каквато и избирателна система да бъде въведена в България, в парламента винаги могат да се появят неочаквани и нелогични, според избирателите, партии и депутати. Политологът дава пример с Унгария, чиято изключително усложнена и почти изцяло мажоритарна избирателна система не е накърнила по никакъв начин влиянието на големите партии, нито е предотвратила възцаряването на силно критикуваната както от унгарците, така и от европейските им партньори популистка партия "Фидес". "Изборната система сама по себе си не може да гарантира избирането на отговорни и рационални политици. Същото важи и за исканото сваляне на четирипроцентовия праг за влизането на партии в Народното събрание. То ще доведе до появата на един още по-раздробен парламент, а оттам и до още по-голяма политическа каша. Тук също трябва да се поучим от Германия и по-специално от печалния опит на предшествалата идването на Хитлер на власт Ваймарска република. В нейната изборна система въобще не е имало прагове за влизане в парламента. Нещо, което е улеснило, при това по законите на демокрацията, зловещият възход на националсоциалистите", заключава политологът Даниел Смилов.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева