1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

BUL BG Schengen

25 ноември 2011

България е малка страна. Страна на братовчеди, сватове и кръстници. Ако възникне проблем, всеки знае на кого да се обади, какво да му каже и колко да му даде, за да се оправят нещата. Толкова ли е трудно за разбиране?

Навън номерът не минаваСнимка: Fotolia/Dmitriy Shpilko

За холандците и финландците - определено да! Именно това не разбират те, когато отказват да ни пуснат в Шенген - на тях им убягва логиката, по която функционира държавата, убягват им и нормите, които регулират обществото.

България е страна на прагматици и мушмуроци. (Въпрос на оцеляване!) На хора, които не вярват нито в дявола, нито в Бога. Именно това ги прави заложници на home made нравственост, на бамбашка-морал: уж прилича на “европейския”, ама не съвсем. Тези характеристики са устойчиви и се възприемат от мнозина като неотменна част от националния характер на българите -  “тези балканци, които не зачитат закона, нямат страх и от Господа”.

В България едно обаждане по телефона решава проблемитеСнимка: Fotolia/Andras David-Korodi

И българинът стана европеец...

Приемането на България в Европейския съюз, наред с всичко останало, имаше и такава задача: да постигне конвергенция на двата различни модела на поведение, да постигне сближаване на етичните матрици, хармонизиране на основните норми за съжителство в съвременния свят. Да въдвори върховенство на Закона.

Пет години след присъединяването се оказа, че тази задача не е изпълнена. В България няма върховенство на Закона. Именно заради това Холандия и Финландия заявиха, че ни нямат доверие. Те не са единствените. Чисто и просто на тях се падна задачата да станат изразители на едно споделено от европейската общност становище.

И Холандия пак не разбира...

Впрочем липсата на резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията е по-скоро проблем на България, отколкото на Европа. Това, че в Европа се тревожат повече за проблема, отколкото в България е допълнително утежняващо обстоятелство за страната, в която вече никой не си спомня, че имаше едни записи, едни СРС-та, едни маркери, едни приятелски кръгове....

България е малка страна. Тук всеки научава кой на кого какво е казал, ако не в същия, то на следващия ден. И какво от това?... питат Холандия и Финландия.

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ