Коментар от Емилия Милчева:

Кой колко да даде, за да се преодолеят последствията от пандемията от коронавирус? След мерките за възпиране на болестта именно това са най-важните въпроси. Как да се намери баланс между възможностите на държавата и приноса на бизнеса, за да не замре икономическата активност. И как да се реформират и укрепят системите - здравна, социална, предприемаческа, за да се справят с такива кризи в бъдеще. Първото изисква политическа воля и солидарност на бизнеса, второто - лидерски и институционален капацитет. Защото пандемията от COVID-19 няма да е последната - това може да се прогнозира и от не-ясновидци.

Мерките в България и другаде

С търсенето на баланс се заеха и в България. Първите мерки, обявени в неделя от правителството, са плахи и изглеждат по-скоро като адаптирани преводи на инициативи в други европейски държави - като мярката за плащане на 60% от заплатите на застрашени от съкращения заради коронавируса. Това обаче дори не може да се нарече “палиативна грижа”, тъй като толкова плаща и НОИ при безработица - 60% от среднодневния осигурителен доход, върху който са внасяни осигурителни вноски в последните две години. Разликата с действителното обезщетение при безработица е, че сега собственикът на бизнеса ще трябва да доплати останалите 40% на работниците си.

Но в хотелския, туристическия и ресторантьорския бизнеси, които са сред най-пострадалите от коронавируса, повечето заети са осигурявани на минималната работна заплата - 610 лева от тази година. Така че няма да е трудно да се осигурят средствата, стига да се изяснят критериите. Останалите мерки са традиционни - кредитни линии при изгодни условия, по 1000 лева върху заплатите за лекари, сестри, лаборанти, фелдшери, санитари, които са в досег с COVID-19, разширяване на социалния патронаж.

Докато в развитите държави се обръщат към данъчни облекчения, в България министърът на финансите не иска и да чуе за това, нито пък за данъчна ваканция. В САЩ президентът Доналд Тръмп, под натиска и на предстоящите президентски избори, предложи да освободи американците от данък върху заплатите до края на 2020 година. Това e т.нар. payroll tax - 6,2% за социално осигуряване и 1,45% за здраве, които внасят и работникът, и работодателят. Белият дом подготвя план за справяне с последствията от коронавируса, предвиждащ и 3-месечна отсрочка при плащането на данъци за някои бизнеси.

В Дания възнамеряват да отложат крайния срок за плащане на ДДС, а държавата поема 75% от заплатите на служителите в частни компании, засегнати от пандемията. В Китай от плащане на ДДС се освобождават логистични и куриерски компании, осигуряващи снабдяването на населението със стоки от първа необходимост. Подготвят се данъчни облекчения и за фирмите от хотелския, ресторантьорския и туристическия бизнеси. Във Франция президентът Макрон обяви, че компаниите ще могат да отложат “без никакви формалности плащането на вноски и данъци, дължими през март”. Намаление на данъци и кредитен пакет за малкия и среден бизнес готви и Великобритания, като мерките са съгласувани с централната банка.

А в България? Тук удължават сроковете за годишното счетоводно приключване, както и за отстъпката при плащане на местни данъци и такси. Финансовият министър обаче отхвърли следното предложение на социалистите: лидерката на БСП Корнелия Нинова, на която тази година ѝ предстои да се явява на избори за председателския пост, предложи да се спре плащането на битовите сметки за срока на извънредното положение. Наред с това левицата ще внесе предложение да спрат да текат процесуалните срокове по наказателни, административни и граждански дела, в т.ч. и на частните съдебни изпълнители. По-рано и министърът на правосъдието обяви почти същото предложение. Почти, защото изключи наказателните дела.

Безвъзмездни 1,358 милиарда евро за България

Ресурси за битката срещу заразата има. Благодарение на факта, че е част от европейската общност, България ще разполага с безвъзмездните 1,358 милиарда евро. 546 милиона евро от тях са неусвоени средства по европейските структурни и инвестиционни  фондове, за които Брюксел разреши на страните-членки да ги използват за борба срещу коронавируса, вместо да ги връщат в хазната на Общността. Останалите 812 милиона евро са българският дял от програмата на Еврокомисията за мерки срещу пандемията. Част от тях ще отидат в здравеопазването - битката е как да се разпределят останалите.

С наливането на пари в избрани по неясни критерии бизнеси управляващите се справят отлично. Но в момента сме изправени пред проблем, който изисква не просто решение в рамките на мандата, а по-дългосрочна визия. Българските политици обаче са приучени на мандатно мислене, не на визионерско.

В опит да не бъде изтласкан от политическата сцена заради бруталния вирус и активностите на Националния оперативен щаб, ръководен от генерал-майор Венцислав Мутафчийски, президентът Румен Радев свиква днес свои консултации с големите синдикати и работодателски организации. Те се събират по-късно и на Икономическия съвет при министъра на икономиката Емил Караниколов. Но каквото и да произтече от тези срещи, главното навярно ще липсва - как да сме по-подготвени за новите кризи на бъдещето и кой би могъл да се справи с тази задача.

*****

Вижте и това видео: