Разбира се, че България изобщо не е в състояние на война, още по-малко пък с Русия. Това уточняващо изречение, струва ми се, е полезно преди всяко споменаване на думата „война“. А това напоследък се случва твърде често. Публиката е бомбардирана от политически и медийни коментари, в които се блъскат думите война, плацдарм, нападение, Русия, България, ястреби, Плевнелиев, братя, освободители, братоубийствена... При споменаването на тези думи редът е различен, но резултатът е еднакъв: в главите на публиката остава тревожният сигнал за нещо опасно. По телевизията говорят за война с Русия!

Това говорене изглежда на пръв поглед хаотично и празно. Внимателният прочит обаче отговаря на три въпроса - кой, кога и как. Масираното внушаване, че България била във война срещу Русия, започна още след анексирането на Крим. Според ООН и Европейския съюз, с тази анексия Москва е нарушила международното право. Според Кремъл и според пропагандата в самата Русия, страната е била принудена да се отбранява, след като е била нападната. Опорната точка ведната бе експортирана към други страни, сред които и България.

Мобилизация и дезинформация

Лидерът на антиевропейската и антипазарна партия „Атака“ използва парламентарната трибуна, за да съобщи как мъже получавали повиквателни за армията. Сидеров нарече това военна мобилизация и „разкри“ как в Шабла щяло да има база на НАТО, насочена срещу Крим и как в резултат от това „ще бъдем обект на нападение от Русия“. Партийната му телевизия „изясни“ нещата - „България подготвя войска за Украйна“. Темата се превърна във водеща за почти всички медии и така думите мобилизация, война и Русия агресивно се настаниха в паметта на средностатистическия потребител на новини. Шумът принуди Министерството на отбраната, чието публично поведение е иначе доста консервативно, да разпространи опровержение: не, няма мобилизация. Ведомството обясни, че „военните окръжия извършват периодично актуализация на списъците за окомплектоване и това е причината да са изпращани повиквателни заповеди до български граждани, които имат военна подготовка“. Обясни също, че това е „ежедневна дейност, която се организира и изпълнява в мирно време, съгласно изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили”.

На следващата сутрин обсъждането на „войната“ продължи безкритично, а вестник „Земя“ излезе на първата си страница със заглавие „Честитки за запас“ и подзаглавие „Военно министерство призна за мобилизация, била за актуализация на списъците". Хем опровергало, хем признало... Целта на офанзивата е в медиите да се върти изразът „война с Русия“. Без значение кой е разбрал за какво става дума и кой не е разбрал. И без значение кой си спомня, че и Волен Сидеров, и издателите на вестника Светлана Шаренкова и Димитър Иванов разпространиха в последния месец новини за себе си от Москва. Сидеров отиде в Държавната дума, за да се извини за евроатлантическата позиция на българското правителство, а издателите на „Земя” получиха премия от министър-председателя на Руската федерация Дмитрий Медведев за политиката на друг свой вестник - „Русия днес-Россия сегодня“.

Хибридната война

Българите бяха заливани с думата война и преди сюжета „мобилизация“ - по време на посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери преди две седмици атакистите издигнаха плакати „Je suis Bulgarian. I oppose the war against Russia” (Аз съм българин и съм против войната срещу Русия). Няколко дни по-късно в София беше генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, а плакатите вече гласяха: „НАТО, не ни въвличай във война с Русия“. Волен Сидеров пък каза пред камерите, че Росен Плевнелиев чакал удобен момент да обяви война на Русия. Нелепостта на подобни думи стеснява и възможните реакции - президентът не може всеки път да обяснява, че няма сестра.

Успоредно с това добре структурирани групи във Фейсбук открито пропагандират война срещу Запада, разпространяват колажи на разрушени сгради-символи в Европа и САЩ, величаят действията на проруските сепаратисти в Украйна. Разбира се, както споменатите партия и издание, така и споменатите Фейсбук-групи могат да бъдат определени по-скоро като маргинални, отколкото като масови. Но създаваните от тях опорни точки понякога са толкова забележително лъжливи, че човек няма как да не си припомни максимата: „колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще ѝ повярват”. Насаждането на неистината за война, и то точно с Русия, съвпада с един от описаните рискове за България в документа „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“, където бе употребен терминът „хибридна война“:

„Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакуваща директно националните демократични ценности, дух и воля“.

Това изречение обаче бе едно от отпадналите след острата реакция на същите онези кръгове, които упорито твърдят, че страната ни е във война.