В статията са използвани мнения на шефа на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев, както и на ръководителя на организацията на българските евреи „Шалом“ д-р Александър Оскар.

„Господа народни представители! Аз съм един от тези, които подпиcаxа писмото на г-н Пешев, заpади което той така жестоко днес пострада. И аз съм длъжен да се мотивирам защо подписах това писмо. Аз подписах това пиcмо, г-да народни представители, защото никога не съм бил антисемит. Не само никога не съм бил антисемит, но и никога не съм влизал в разбирателство с мотивите, поради които германският народ се е обявил за враг на семитите. Германският народ може да си определя отношението по този въпрос както си ще. Обаче всеки от нас, като гражданин или народен представител, може да има свое становище по този въпрос“.

Съдбата на Димитър Пешев и останалите защитници

Тези думи са изречени в Народното събрание на 26 март 1943 г. от Тодор Кожухаров, когото по-късно БКП обявява за фашист. Заедно с проф. Александър Цанков, лидер на близкия до Мусолини Демократически сговор, десният парламентарист Кожухаров най-енергично подкрепя подписката на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев да бъде спряна и отменена депортацията на евреите-български граждани. Заради декларацията на 43-мата народни представители Пешев се разделя с подпредседателския пост. Кожухаров и още 19 от подписалите я политици след по-малко от две години са екзекутирани от просъветското правителство по решение на т.нар. Народен съд. Пешев пък е осъден на 15 години затвор, но по-късно Израел го обявява за един от 20-те български „праведници“, помогнали на 51 хил. български евреи да оцелеят по време на Холокоста. Така България се оказва единствената държава в лагера на Хитлер в Европа, където евреите не само не изчезват, но и увеличават броя си по време на войната с над 3 хиляди новородени.

Шефът на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев казва, че въпреки изминалите 75 години, интензивната дискусия за фактите продължава както сред българската общественост, така и сред диаспорите на българските евреи в България и Израел. „Трите фактора за спасяването на евреите – мнозинството в Народното събрание, Църквата и Царят - трябва да се разглеждат поотделно. Защото всеки един от тези фактори е изхождал от своя собствена позиция. За „профашистко“ парламентарно мнозинство изобщо не можем да говорим, защото в България никога не е имало управляваща фашистка партия, още по-малко пък фашистка партия, която да се е сляла с държавата. Според мен, проправителственото мнозинство е било доста безлично и доста инертно. В този смисъл остава неизяснен въпросът защо именно това безлично мнозинство оставя една от най-светлите дири в историята на България и света – спасяването от на евреите с българско гражданство“, казва Груев.

Не всички са спасени

Независимо от това ролята на българските власти не е еднозначна. Вярно, че с подкрепата на обществото и на Църквата държавният глава на два пъти отменя изпълнението на наложената от Берлин спогодба „Белев–Данекер“ за депортация на всички български евреи. Но редом с този хуманен акт световно известният израелски историк и политик проф. Михаел Бар-Зоар изтъква, че намиращата се под германски контрол българската администрация в окупираните от Вермахта части на Гърция и Югославия е била „инструмент“ при събирането и предаването на неполучилите българско гражданско местни евреи в  ръцете на германците.

По един въпрос историците все още спорят: поне 38 известни прависти от еврейски произход се включват много активно в скалъпените от така наречения Народен съд процеси срещу най-активните радетели на каузата за спасяването на българските евреи. Защо са го направили? „И тук фактите са много противоречиви. Някои от участващите в съдебния фарс прависти с еврейско потекло успяват да облекчат съдбата на Димитър Пешев и да допринесат за оправдаването на служителката на Комисариата по еврейските въпроси Лиляна Паница, която с огромен риск за себе си уведомява навреме еврейската консистория за готвените под натиска на Берлин депортации. Паница обаче е така жестоко изтезавана и осакатена, че умира от раните си, ненавършила 30 години“, казва  шефът на държавните архиви Михаил Груев. Лиляна Паница е пребита до смърт в мазетата на Дирекцията на народната милиция само два дни след окончателното ѝ оправдаване от Народния съд. Към онзи момент шеф на тази дирекция е Тодор Живков. Михаил Груев не премълчава обаче, че сред юристите от еврейски произход, участвали в така напречния Народен съд, е имало и зловещи фигури.

Кой всъщност е спасителят на българските евреи?

Шефът на Организацията на евреите в България „Шалом“ д-р Александър Оскар също признава, че мненията сред българските евреи за събитията отпреди 75 години понякога се разминават. Според д-р Оскар, около 90% от евреите, които продължават да живеят в България или са емигрирали в Израел, подкрепят позицията на „Шалом“, че основна роля за оцеляването на българските евреи има нефашистката българска общественост. В същото време учени и общественици, като живеещите в Израел проф. Михаел Бар-Зоар и Самуил Ардити, подчертават изключителната роля на цар Борис Трети, на т.нар. „профашистко“ парламентарно мнозинство и на Българската православна църква.

Шефът на „Шалом“ намира тези различия за напълно нормални, защото евреите в цял свят продължават да спорят по много въпроси, свързани с Холокоста и съпротивата срещу този геноцид. Д-р Оскар напомня и за претърпените от евреите унижения, свързани с въведеното в България през войната антиеврейско законодателство. А също и за унизителното разселване на евреите в провинцията по време на войната. Трябва да се отбележи все пак, че тогавашната царска администрация ги разселва, вместо да изпълни искането на нацистките емисари и да концентрира еврейското население с цел по-бързата му  депортация. Д-р Оскар не забравя да изтъкне, че неговите баба и дядо, лекари по професия, са срещнали истинско и дълбоко човешко съчувствие, помощ и закрила по време на интернирането им в село край Шумен.