Коалиционните партньори спориха месеци наред. Обвиняваха се взаимно, писаха си писма. Ето че най-накрая Ангела Меркел, Хорст Зеехофер и Зигмар Габриел постигнаха компромис. Вече няма пречки за осъществяването на пакета от мерки за предоствавяне на убежище, заяви Зигмар Габриел след срещата в канцлерството. Можем само да гадаем кой от коалиционните партньори се е наложил в спора по отдавна договорения и обещан пакет от мерки, който трябва да ограничи миграцията. По основната точка за специалните приемни центрове и ускоряване на процедурата за бежанците без шансове за убежище така и така отдавна беше постигнато единодушие. Спореве възникнаха по въпроса за събирането на семействата на бежанците без право на убежище, които обаче не не могат да бъдат екстрадирани и имат право на т.нар. "ограничена защита". Компромисът предвижда двегодишна забрана за събиране на семействата на бежанци със статус на ограничена защита. В замяна на това жените и децата на живеещите редовно в Германия или на мигрантите с ограничена защита ще имат предимство при следващото разпределяне на бежанските контингенти.

Голямата малка крачка

Чудесно! Пакетът от мерки е в кърпа вързан и всички спечелиха, защото най-сетне може да стане закон. Да, но не съвсем! Защото пакетът от мерки в никакъв случай не е "голямото" решение на бежанския проблем. Той затяга малко гайките на процедурата за предоставяне на убежище, ускорява екстрадирането, класифицира държави с най-малкото съмнително състояние на човешките права като "сигурни трети страни" и отказва на някои, но далеч не на всички събирането на семействата. Този пакет от мерки едва ли ще възпре хората да се отправят към Германия с надеждата да избягат от войните, глада и бедността.

Премните центрове и ограниченията за събиране на разделени семейства ще окажат малко влияние. Събирането на разделените семейства и без това трае няколко месеца, защото членовете на семействата така и така чакат дълго за час за интервю пред германските посолства в Ливан, или Турция. Вместо това канцлерката отново залага на европейско решение и апелира за европейска солидарност от правителства, които едно след друго затварят границите и са настроени срещу бежанците. Казано накратко, компромисът може да бъде "продаден" като голяма крачка напред за коалицията. Но за бежанската криза - в никакъв случай. И споровете ще продължат, както в ЕС, така и в Германия. А ко на срещата на върха на ЕС през февруари не бъде постигнато единодушие, призивите за затваряне на границите на Германия и за горна граница за прием на бежанци ще стават все по-гръмки. И тогава ще започне истинският спор. Иначе казано: все още никой не е спечелил.