„Лъжат, та пушек се вдига!” – възмутено пише швейцарският публицист Хелмут-Мария Глогер в изданието „Блиц”. „За лъжи, манипулации и оръжие винаги има пари, за свястна журналистика – не”, констатира той. За какво става дума ли? За дезинформациите и пропагандата, които разпространяват в интернет пишман-журналисти и платени агенти.

„Така Израел заблуждава хората” – четем например под една картинка, която напоследък масово се разпространява в мрежата. Много от потребителите, които се нахвърлят на тази снимка, всъщност се наслаждават на антисемитската помия, която се лее в интернет. На снимките се виждат щастливи хора, които си гримират страшни рани. Създава се впечатлението, че Израел гримира цивилни хора и военнослужещи жени, за да представи по-драматично загубите си в настоящата война. Едно журналистическо разследване на френската телевизия „24” доказа обаче, че тези снимки са колаж от различни източници, включително и от блога на един шотландец, който през 2010 година участвал в семинар по специални филмови ефекти, както и от едно специализирано списание за работата на гримьорите във военни филми.

Дезинформация и пропагандни трикове

Със снимките, които циркулират в мрежата – независимо дали става дума за Близкия изток или за Украйна – трябва много да се внимава, призовава германският вестник „Зюддойче Цайтунг”. Техническите капацитети на интернет многократно увеличиха възможностите да се разпространяват пропагандни лъжи. Затова критичният потребител трябва да се опита да разбере повече от заглавията на снимките и най-вече от така наречената „мета-информация”, която е част от процеса на създаването на една снимка: къде и кога е заснет кадърът, кой го е обработвал? Макар че професионалните манипулатори умеят да фалшифицират и тези скрити информации.

Интернет-търсачките за снимки също помагат при разобличаване на фалшификатите. С тяхна помощ в мрежата могат да се открият сходни кадри и поне да се провери дали фонът, контекстът изглеждат правдоподобно. Все по-често помага и опитът на множеството потребители, особено когато снимките се пуснат във Фейсбук или Туитър. Мнозина разпознават града или местността и се обаждат, ако открият манипулации. За жалост обаче както в Близкия изток, така и в украинския конфликт, почти всички потребители в мрежата взимат страна и не може да се разчита на обективността им. Колкото по-дълго продължава един военен конфликт, с толкова по-голяма готовност хората от едната и от другата страна на барикадата вярват на различните дезинформации, които се вписват във вече изградения образ на врага. Независимата и обективна журналистика не може да надвика пропагандистите.

Лъжите залагат на незнанието

В рускоезичния интернет, където пишат и много украинци, от известно време насам се разпространява „информацията”, че в Руската федерация била забранена комбинацията синьо-жълто. Това са цветовете на украинския национален флаг. Думата била приела на второ четене закон, според който след 1-ви август 2014 тази цветова комбинация вече е наказуема. Според авторите на тази „информация”, руските законодатели се аргументирали с „тежките вреди, които тази комбинация нанася на здравето на обикновените руснаци”. Цитира се дори руският заместник-министър на здравеопазването Харитон Василевич Орий с думите: „Прегледахме над хиляда човека от различни възрастови групи. Над 98 процента от тях изпадат в агресивно-депресивно състояние, когато по телевизията видят комбинацията синьо-жълто.” Някои от зрителите дори се нахвърляли върху телевизора или върху околните, добавя се в „съобщението”. Само дето руският парламент от началото на юни е във ваканция, а Харитон Василевич Орий не съществува – или поне не съществува като заместник-министър. Въпреки това тази „новина” предизвика сериозни дискусии в блогсферата и в социалните медии.

В близкоизточния конфликт манипулираните снимки имат вече дълга традиция. Особено често ги използват палестинците. От няколко седмици насам из мрежата също обикалят редица ужасяващи снимки, показващи уж жертви на израелските атаки в Газа – докато всъщност на снимките са жертви в сирийската гражданска война. А кадрите с гримираните рани са дори ново качествено равнище: пропагандаторите на Хамас обвиняват Израел в онова, което те самите вършат – фотоманипулации.

Не спи и пропагандният отдел на Владимир Путин. Московският историк и публицист Николай Сванидзе смята обаче, че Кремъл ще изгуби тази пропагандна война. Най-вече поради това, че Путин се намира в сложен шпагат: пред Запада той през цялото време твърди, че Русия не подпомага украинските сепаратисти, а пред домашната публика непрекъснато трябва да доказва обратното.

Т. нар. заговор срещу "обикновените хора"

Малко преди „референдума” в Крим Първи канал на руската теливизия показа опашка от коли на граничния пункт Шегини – кадрите илюстрираха информацията, че 600 хиляди украински бежанци напират към Русия. Само дето селцето Шегини се намира не на руско-украинската, а на украинско-полската граница. Сиреч – бежанците бързат не към Русия, а към Европа. Наскоро на смаяната руска публика беше представена и версия, според която пътниците на сваления малайзийски самолет още преди излитането вече били... мъртви. Тази абсурдна история тръгна от лидера на сепаратистите Игор Стрелков и беше донатъманена от различни аматьори с претенция за журналисти. Според един руски проправителствен сайт, американските тайни служби натъпкали боинга с трупове и после го свалили над бойното поле.

Милионите привърженици на теориите на заговора в интернет изпадат в наивен възторг от подобни непохватни манипулации, които само затвърждават убеждението им, че световните елити участват в някакъв гигантски заговор срещу т.нар. „обикновени хора”.