Като всички други деца в света и индийските опознават родината си в училище. Те оцветяват карти на Индия, учат имената на различните щати, както и на големите градове и реки. Картите, които оцветяват, включват и областта Кашмир, за която претендират както Индия, така и Пакистан, а в по-малка степен и Китай. По времето на Британската империя на тази територия са били разположени княжествата Джаму и Кашмир.

В класните стаи не се споменава нищо за териториалните конфликти, нито за факта, че онези части от Кашмир, които Индия смята за „своя територия", всъщност се намират под контрола на Пакистан и Китай. По същия начин се държи и Пакистан. Някои индийци научават за тези неща чак когато пораснат - ако им попаднат карти от чужбина, или ако четат английски книги. В самата Индия разпространяването на карти, които не отразяват официалната държавна версия, се наказва.

В Пакистан темата също носи емоционален заряд. В официалните карти Джаму и Кашмир са включени към пакистанските територии, но за разлика от индийските са отбелязани като зони с неустановен статут.

Национализмът и картите

Индия и Пакистан не са единствените държави, в които властите си „присвояват" територии на географските карти. Според картографа и експерт към ООН Тим Трейнър, картите имат огромно въздействие, защото информацията, която те съдържат, се приема от хората за факт. Това ги превръща в подходящ инструмент за пропаганда. Германската картографка Уте Шнайдер пише следното в книгата си „Силата на картите": Няма „обективни" и „безпристрастни" карти. „Картите са инструмент на властта".

Затова и се превръщат в ябълка на раздора. Няколко държави в Югоизточна Азия остро разкритикуваха анимационния филм „Загубеният Йети", защото се виждат очертанията на една територия, която Китай смята за своя – а в случая става дума почти за цялото Южнокитайско море. В същото време претенции към нея предявяват и останалите съседни държави. Нещо повече: през 2016 година и международен съд определи, че китайските претенции в Южнокитайско море са неоснователни.

Темата е деликатна и за ООН

И ООН осъзнава колко деликатна тема са понякога географските карти. Затова публикуваните там карти почти винаги са придружени от пояснението: „Представените на тази карта граници и имена, както и използваните означения, не трябва да се възприемат като знак за официално приемане и признание от страна на ООН".

През 2014 година проучване показа, че „Гугъл мапс" напасва картите спрямо местонахождението на потребителя. Какво означава това? Че един потребител в Индия вижда различна карта от онази, която вижда някой потребител в Пакистан или Китай.

На въпрос на „Дойче Веле" как Гугъл подхожда към спорните териториални граници, получихме следния формален отговор: „Гугъл Мапс" отразява доколкото е възможно и наличието на гранични спорове в световен мащаб. Ако имаме локални версии на карти, следваме местните правила за наименования и граници. Ние не създаваме официално нормативни карти, a просто картографираме фактическото положение". Този отговор на концерна обаче оставя редица неизяснени въпроси. За съжаление от Гугъл не бяха готови да отговорят на допълнителни запитвания в тази връзка.

Картите трябва да се ползват с критичен поглед

Списъкът с примери за географски карти, които отразяват границите неточно, едностранчиво или  съзнателно грешно, е дълъг. Северна, както и Южна Корея възприемат целия Корейски полуостров като своя територия. Японските карти и до днес обозначават Курилските острови, загубени от страната в резултат на Втората световна война, като изцяло японска територия.

Тим Трейнър смята, че на картите трябва да се гледа критично: Винаги е важно да се знае кой е авторът на дадена карта. Една добра карта винаги посочва източниците, на база на които са очертани границите в нея. Посочена е и дата, за да може да бъде проверена актуалността ѝ. Пример в това отношение е картата на Геологическата топографска служба на САЩ. На нея е посочено не само кой я е създал, но и откъде са събрани данните за улиците, имената, границите и всичко останало, което може да се види.