Резултатите от изборите за Ландтаг в Баден-Вюртемберг, Райнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт не са изненада за никого. Те онагледяват сътресенията в обществото, предизвикани от политиката на отворените граници на Ангела Меркел.

Положителното в този вот бе високата избирателна активност: сега към урните се отправиха много повече граждани, отколкото преди пет години. Само че за ужас на утвърдените партии, много избиратели гласуваха за дяснопопулистката "Алтернатива за Германия", чиято цел е незабавното прекратяване на приемането на бежанци. В Саксония-Анхалт тя спечели дори 24% от гласовете. Никоя друга германска крайнодясна партия не е постигала толкова висок резултат на провинциални избори. Но дори и в западната провинция Баден-Вюртемберг, където икономическото положение е много добро и безработицата е сравнително ниска, тази партия спечели от раз 15% от гласовете на избирателите. И тук мнозина виждат в лицето на бежанците конкуренти на пазара за жилища и се притесняват от растяща престъпност и засилване на влиянието на исляма.

Меркел остава. Друга алтернатива няма.

Резултатите от изборите са най-вече удар срещу канцлерката, която задава насоката в миграционната политика. За първи път от 1952 година християндемократите на Меркел не са най-силната партия в бастиона Баден-Вюртемберг. ХДС загуби гласове и в другите две федерални провинции. А това, че партията не отбеляза още по-лоши резултати, колкото и да е парадоксално, вероятно се дължи на остро критикуваното от Меркел затваряне на т.нар. балкански маршрут от Австрия и страните от Западните Балкани. Защото 70% от германските избиратели признават, че са по-спокойни след като в Германия вече не пристигат толкова много бежанци. С този свой вот избирателите поставиха конкретна молба към правителството в Берлин. А имено: да не допусне ново нарастване на броя на бежанците.

Четири дни преди началото на преговорите с Турция в Брюксел натискът върху Ангела Меркел се засилва. Не само в родната й Германия, но и отвън. Австрийският канцлер Вернер Файман например заяви в едно свое интервю, че канцлерката трябва да спре "бежанското надбягване" чрез въвеждане на горни граници за прием на бежанци. Въпреки подобни изказвания и резултатите от провинциалните избори в неделя, е изключено канцлерката да подаде оставка или да бъде свалена от власт. От една страна в Бундестага няма мнозинство срещу Меркел. А от друга - като изключим бежанската тема, мнозинството германци са доволни от работата й.

Факт е, че бежанската криза разтърсва партийната система в Германия. Не само ХДС, а и втората голяма народна партия - ГСДП - продължава да губи избиратели. Мнозинството германци казват, че просто не могат да разберат за какво се застъпват социалдемократите, включително и по отношение на бежанската криза.

Отминаха времената, когато ХДС и ГСДП винаги можеха да си избират по-малък коалиционен партньор за съставяне на правителство. Ето, че тенденцията, която в останалата част на Европа открай време е нещо нормално, набира скорост и в Германия. Броят на твърдите избиратели на една партия намалява, парламентите и правителствата стават все по-пъстри, а съставянето на правителство - все по-трудно. В Баден-Вюртемберг например дори не е възможна и т.нар. голяма коалиция между ХДС и ГСДП. А такова нещо не се беше случвало в нито една федерална провинция.

Вина за това има победният ход на зеления министър-председател Винфрид Кречман, който превърна Зелените за първи път в историята им в най-силната партия в една федерална провинция. Консервативният политик се радва на одобрение отвъд всички партийни граници. Той всъщност подкрепя затягането на правилата за предоставяне на убежище, а това е в противоречие с бежанската политика на Зелените. Куриозното е, че дори 70% от избирателите на "Алтернатива за Германия", която няма нищо общо с утвърдените партии, смятат Кречман за добър министър-председател.

Вече в осем Ландтага

Основният кандидат на "Алтернатива за Германия" в Саскония-Анхалт Андре Погенбург триумфално заяви, че неговата партия е дала значителен принос за демокрацията, защото отново е мобилизирала повече избиратели. В действителност десните популисти успяха да отмъкнат гласове от всичките си конкуренти, но спечелиха най-много от лагера на негласуващите.

Особено по отношение на бежанската тема много германци се чувстват така, сякаш утвърдените партии не ги взимат на сериозно. Всеки четвърти избирател смята, че популистката партия разбира по-добре притесненията му. Мнозина обаче признават, че осъзнават следното: че "Алтернатива за Германия" е една протестна партия, която назовава нещата с истинските им имена, но не предлага решение на проблемите.

Междувременно "Алтернатива за Германия" е представена в осем местни парламента и изглежда, че ще влезе и в Бундестага през 2017 година. През годините повечето протестни партии в Германия не успяваха да се задържат дълго на политическата сцена. Такава беше съдбата както на партия STATТ, основана през 1993, така и на партията на юриста Роналд Шил. Сега Пиратската партия също е на път да се сбогува с политиката.

Поради бежанската криза и последиците й обаче "Алтернатива за Германия" вероятно няма да слезе скоро от политическата сцена.