Това с Норвегия трябва да е някакъв парадокс. Най-известният техен писател - Карл Уве Кнаусгор - изкарва хляба си с книги, в които описва алкохолната зависимост на баща си. Колегата му Ю Несбьо пък пише романи, в които има много убийства и смърт. А най-известната картина на норвежеца Едвард Мунк "Викът" поражда всякакви асоциации, само не такива на щастието.

И изобщо: през по-голямата част от годината в Норвегия е студено и тъмно. Въпреки това в тази страна живеят най-щастливите хора в света. Как е възможно това?

Доволни от живота

"Наистина не сме хора, чиято усмивка не слиза от лицата ни. Мисля, че ние просто сме доволни от живота", казва Еспен Петерсон.

Журналистът живее на един от многобройните острови по северозападното крайбрежие на Норвегия. Не му ли пречи дългата зима?

"За мен това не е голям проблем", казва той и добавя, че се разхожда в тъмното с фенерче на главата. Според Петерсон, природата допринася много за това хората да се чувстват добре: "Когато нещо не ми е наред, излизам навън сред природата, обикалям планините".

Същото споделя и живеещият в Осло писател Ерленд Лое. "Мисля, че мракът, който не се задържа толкова дълго в Осло, както в северната част на страната, ни сближава с природата. И това е важен фактор за щастие", казва той. Много от героите в неговите книги, които са преведени също и на немски език, се борят с проблемите, които им поднася делникът, и намират смисъл в дребните и прости неща.

Силна социална държава

Писателят обаче държи да подчертае, че само това не е достатъчно, за да бъде човек щастлив. "Съвсем друго щеше да е, ако родителите нямаха право на едногодишен отпуск за отглеждане на бебе, през който получават пълния размер на заплатата си, ако безработните не получаваха помощи, а болниците не бяха така добре оборудвани. Докато получаваме всичко, от което се нуждаем, и в същото време можем да се наслаждаваме на природата, не можем да не сме щастливи", споделя той.

Журналистът Еспен Петерсен също смята, че социалната система е в основата на всичко. "Щом имам за масло върху хляба, къща и работа, която обичам, а също и малко свободно време за нещата, които ми доставят удоволствие, всичко е наред".

Освен че прави дълги излети, Петерсен играе в местния театър и пее в градския хор. "Щастлив съм, че имам възможност да участвам в нещо голямо, въпреки че съм един съвсем обикновен човек", казва той.

Благосъстояние, дължащо се на петрола

Социалната държава не би била възможна без силна икономика. А тя разчита основно на богатите петролни залежи край бреговете на страната. През 1970-те години Норвегия започна да разработва петролните си находища, като печалбите от добива постъпваха в държавната хазна, за да се влеят в социалноосигурителната система. Сам по себе си обаче петролът не прави хората щастливи, както показват много други примери по света. Същото казват и авторите на Доклада за световното щастие.

"Твърди се дори, че норвежците традиционно са сред най-щастливите нации в света, но не заради петрола, а въпреки него". Посочва се още, че решението на Норвегия да експлоатира бавно своите петролни залежи и да инвестира печалбите в бъдещето, а не в настоящето, са я направили много по-независима в сравнение с други богати на петрол страни. Необходими са още взаимно доверие, общи интереси, щедрост и кадърно правителствено управление". Именно тези фактори държат Норвегия, както и останалите водещи страни - Дания, Исландия, Швейцария - в челото на най-щастливите нации.

"Станахме материалисти и егоисти"

Журналистът Еспен Петерсен казва: "Ние обичаме много страната си, но се пазим от възгордяване", казва той. Писателят Ерленд Лое също внимава а не изпада в излишна еуфория: "През последните 20 години станахме по-големи материалисти и егоисти. Когато имаш много, ти се иска още повече. И никога не ти стига. Според мен, вече развиваме тази болест", казва той.