На Европейския съюз му предстоят трудни времена. Правителството в Атина съвсем умишлено насочва страната си към държавен банкрут, от който най-много ще пострадат самите гърците. Разсейките на тази криза, на която трудно би могъл да се намери аналог дори в богатата на конфликти история на ЕС, ще засегнат обаче не само Гърция. А щетите, които ще бъдат нанесени, могат да доставят радост само на онзи, който иска да отслаби Европейския съюз или дори да го заличи от политическата карта. Основната отговорност за тази катастрофа носи правителството на Ципрас, което за съвсем кратко време успя да настрои срещу себе си дори най-големите поддръжници на Гърция.

Парадокси

Въпреки това в едно отношение трябва да сме дори благодарни на национал-комунистите в Атина: с поведението си те принудиха кредиторите да прекратят преговорите и така на практика ги предпазиха от провал. Тъй като за гръцкото правителство и докрая важни бяха не няколкото процента по-малко икономии. Атина преследваше друга цел: същностна политическа промяна в Европа, насочена към разрив с основните принципи на европейското единство.

Още по време на предизборната кампания "Сириза" ни най-малко не криеше, че намира за напълно погрешна политиката на икономии по рецептата на Меркел. За тази партия Европейският съюз има всъщност само едно предназначение: преразпределение. В някои европейски столици този подход бе посрещнат с известна симпатия. В други бе сметнат за реторичен похват, обичаен за левите опозиционери, а надеждата беше, че щом усетят управленската отговорност, тези хора все пак ще проявят здрав разум. С гръцките леви обаче това не се случи.

И сега те препоръчват на сънародниците си да отхвърлят едно предложение за помощ, което всъщност вече не съществува. Но и този гръцки абсурд си има обяснение: Ципрас иска от гърците да осъдят европейската дългова политика като цяло. Ако народът се вслуша в указанията му, това ще го превърне в най-големия гръцки демократ и бунтовник (срещу Меркел). Ако пък гласуването приключи с резултат, различен от този, който очаква Ципрас, кредиторите ще са виновни, че се е стигнало дотам. В гръцкия парламент и без друго вече се говори, че останалата част от Европа е населена с леденостудени северноевропейци и фашисти.

Може ли демокрацията да е грях? Ципрас очевидно е вярвал, че този коз ще надделее над всички останали принципи, обговаряни до безкрай по време на преговорите: солидарност, надеждност, съблюдаване на договореностите. С решението си за референдума обаче Ципрас наистина прекали. И същевременно допринесе за политическото единство в еврогрупата. Вече никой не вярва, че Ципрас и неговите другари са в състояние да управляват държава. И вече почти всички са наясно, че те не могат да запълнят ямата, наричана бюджет, тъй като чисто и просто не искат да го сторят.

Гърция и проектът "Обединена Европа"

Въпреки това тази партия остава на власт, а Гърция си остава член на ЕС и НАТО. Изхождайки дори само от собствения си интерес, останалите държави от Общността не могат да си позволят да оставят Гърция да се срине в пропастта, която сама си изкопа.

Най-важната повеля сега гласи: максимално ограничаване на щетите. Както в самата Гърция, така и отвъд нейните граници. Ако действително се стигне до държавен банкрут, бързо ще си проличи дали изготвените в последните години механизми за сигурност ще успеят да опазят еврозоната от сериозни трусове. Но какво ще стане след това? Ще се стигне ли автоматично до т.нар. Grexit? Може ли една държава да излезе от валутната общност, но да остане член на Европейския съюз? Гръцката криза повдига много въпроси и нито в Брюксел, нито в Берлин имат готови отговори.

Трябва да се помисли наново и над съвсем принципни въпроси. Най-важният закон на европейския процес на обединение досега гласеше: само напред и никога назад. Дори и застоят бе смятан за заплаха. Опасенията, свързани със стабилността на европейската конструкция, бяха основната причина за стремежа на останалите европейци да задържат Гърция в еврозоната. Само че случаят с Гърция, а и не само той, показва ясно, че "процесът на все по-голямо сближаване на народите в Европа", както е записано в договорите на ЕС, не се случва от само себе си. Този процес трябва да бъде организиран гъвкаво и да бъде снабден с аварийни изходи - в противен случай няма да е в състояние да се справя с трудности и заплахи отвън.

Най-голямата заплаха идва обаче не отвън, а отвътре, тъй като силно се раздалечават не само представите на правителствата за целта и смисъла на този съюз, но и представите на цели народи. Гръцкият референдум може да се окаже поредното доказателство, макар че още изборната победа на "Сириза" беше достатъчно ясен сигнал в тази посока. Но както знаем, истината боли. Това се отнася и до някои истини за проекта на име "Обединена Европа".

Бертолд Колер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main