В началото на 2016 година поверителен доклад на ЕК установи сериозни дефицити при подсигуряването на границите от гръцка страна. Оттогава правителството в Атина е поставено под силен натиск от всички посоки: опозицията обвинява премиера Ципрас, че няма план; източноевропейските страни-членки на ЕС заплашват да затворят тъй наречения "балкански маршрут" на бежанците; Брюксел пък плаши Атина с изхвърляне от Шенген.

В началото на февруари Алексис Ципрас най-после реши да се задейства и поръча на армията да изгради пет приемателни центъра за регистрация и разпределение на бежанците. Тъй наречените Hotspots ("горещи точки") трябваше да са готови още до края на 2015 година, но гръцките власти се забавиха с изпълнението на плана.

Армията очевидно си е свършила работата. Във вторник министърът на отбраната Панос Каменос изненадващо обяви, че четири приемни центъра на островите Лесбос, Самос, Хиос и Лерос вече са готови, а приемният център на остров Кос ще бъде завършен до няколко дни. В тях ще могат да се регистрират до 11 хиляди бежанци на ден. Каменос съобщи още, че до края на седмицата ще бъдат готови и два приемни лагера близо до Атина и Солун - всеки от тях с капацитет за 4 000 души.

Жителите на Солун и туристическия остров Кос организираха протести срещу изграждането на приемни центрове близо до тях. Но правителството изглежда е игнорирало протестите им и е решено да изпълни обещанията си да осигури дълготрайно подслон за най-малко 50 хиляди бежанци. Министърът по миграционните въпроси Янис Музалас съобщи, че правителството преговаряло с градовете и общините за изграждането на още приемни лагери.

Гърция е възмутена от "нежелаещите"

"Така Гърция окончателно се нарежда в редиците на "Коалицията на желаещите" за овладяване на бежанската криза в Европа", казва професорът по международно право Ангелос Сиригос за Дойче веле. Също както и във финансовата политика, лявото правителство на Ципрас постига реалистичен обрат в бежанската политика, след като дълго време водеше политика на отворените врати, посочва той. "Така Гърция се оказва съюзник на Германия. Предстоящата среща на върха в Брюксел ще покаже обаче дали това ще даде резултати. Все още е много силна съпротивата на източноевропейските страни, които се застъпват за рестриктивна миграционна политика", казва Сиригос.

Гърция е възмутена от поведението на "нежелаещите". Атина се тревожи най-много от плановете на Вишеградските страни да затворят т.нар. "балкански маршрут". Зам.-министърът на външните работи Никос Ксидакис даде израз на възмущението си с думите: "Да видим кои са тези, които сега ни критикуват: все страни, които не са осигурили и едно одеяло за бежанците", избухна той на последната среща на външните министри от ЕС. Професор Сиригос твърди, че е важно Гърция първо да изпълни задълженията си по регистрирането на бежанците и след това ще има очи да поставя условия. Атина настоява за преразпределяне на 66 400 бежанци от Гърция в други страни-членки на ЕС. До този момент обаче едва 218 души са напуснали Гърция по това споразумение.

Ключовата роля на Турция

Гърция наблюдава критично и поведението на Турция в бежанската криза, тъй като от Турция продължават да пристигат бежанци с лодки. Гръцкият президент Прокопис Павлопулос още през януари заяви в интервю за Зюддойче цайтунг, че Турция не правела нищо срещу каналджийските банди. Въпреки това Гърция не вижда алтернатива на сътрудничеството с Турция.

"Разбира се, че граничният контрол е по-лесен, докато бежанците са в континентална Турция. Когато се качат на лодките, всичко става много по-трудно", посочва професор Сиригос. Да не забравяме обаче, че Турция е приела над два милиона бежанци от Сирия - без каквато и да било финансова подкрепа отвън. "Това е сериозен принос в овладяването на кризата. В същото време виждаме как една Австрия се възмущава, че трябва да приеме 100 хиляди бежанци", казва още Ангелос Сиригос.