От най-различно естество бяха въпросите, обсъдени на конгреса - като се започне от депресии, самоубийства, фобии, неврози и се стигне до насилие сред деца и младежи. Но и една заредена с положителен потенциал тема – well-being – една нова дисциплина в психологията, открита от американския учен Ед Динър. И проучваща задоволството от живота и факторите, които правят хората щастливи. На тази дисциплина в психологията се е посветил Михаел Айд, професор по психология в Свободния университет в Берлин и експерт в областта на well-being, доброто физическо и душевно състояние, или съкратено – на задоволството.

"Много хора искат да са щастливи и много от усилията в нашия живот са насочени към

желанието да сме щастливи

Щастието има много аспекти, то зависи от много условия и има много последствия, които са от важно значение за икономиката и обществото. За да могат да се изследват основно тези аспекти, е необходима специална научна дисциплина, както бе установено през последните 20 години. Наблюдаваме истински бум в тази сфера в психологията, която наричаме позитивна психология или психология на задоволството, на субективното усещане за щастие."

Нека разгледаме по-конкретно един аспект. Какви форми на щастието има? Професор Айд:

"В психологията разграничаваме два големи аспекта на задоволството. Единият е задоволството от живота - става дума за субективната преценка за развоя на живота, дали човек е доволен от различните сфери на живота си, в семейството, в професията. Другият голям аспект, който се изследва, е така нареченото емоционално задоволство,

изживяването на положителни емоции

Задоволството се изразява в това, че във всекидневието си хората имат често позитивни емоции. Научните изследвания показаха, че е по-важно често да се изпитват малки положителни чувства, отколкото да се държи на голямото, всеобгръщащо щастие. По-важна е честотата на положителните чувства, а не интензивността им. "

От какво зависи, дали човек се чувства добре, дали е щастлив? Професор Айд отговаря на този въпрос така:

"Щастието е чисто индивидуално, лично усещане. Психологията изследва въпроса защо хората, които се чувстват щастливи, имат различно усещане. Не става дума толкова за това, защо една личност се чувства щастлива, а на какво се дължат разликите в усещането за щастие. Психологията прави разлика между два аспекта - моментното чувство на задоволство /как се чувствате, когато говорите с психолога/ и чувството на задоволство, което излиза извън рамките на моментното усещане, силното, трайно усещане за щастие, при което се установява: Има по-щастливи и по-малко щастливи хора. За тези два аспекта има различни условия. Ако си зададем въпроса защо има по-щастливи и по-малко щастливи хора /става дума за силното, трайно задоволство/, се вижда, че на първо място

има значителни генетични разлики

40 процента от разликите между хората в нашата културна среда са генетично обусловени, наследствени. Това не означава, че 40 процента от субективното ни усещане за щастие се основава на генетиката, голяма роля играят по-скоро разликите между хората, специфичните им особености: така например екстровертните личности са по-щастливи от интровертните личности. Важно е какви цели човек преследва в живота си.

Хора, поставили си цели, които са им много важни и които са насочени към себеосъществяването им, а не толкова към външни аспекти като социален престиж или материални облаги, тези хора се чувстват по-щастливи. Хора, които се чувстват по-щастливи, са и добри регулатори на настроението, т.е. са по-склонни да разпознават, регистрират позитивните моменти в живота. Те са в състояние да поддържат позитивно настроение, да преодоляват негативните си усещания."

Но независимо от това каква е генетичната специфика на личността, не може ли всеки да засилва способността си да усеща щастие? Професор Айд:

"40 процента означават, че 60 процента не се генетично обусловени и че могат да "регулират"

усещането за щастие

Затова за учените е важно да установят до каква степен щастието, задоволството може да се променя. Вече знаем, че негативни събития като овдовяване или безработица могат да предизвикат по-трайно недоволство, усещане за нещастие, докато позитивните събития имат в повечето случаи само краткотрайно влияние. И ако човек иска да съхрани по-дълго чувството на щастие, то би трябвало да отдава по-голямо значение на позитивните моменти, които предлага животът, да ги култивира. Психолозите анализират междучовешки чувства като благодарност. Ако човек култивира тези чувства, ако поддържа и задълбочава социалните контакти, и ако в рамките на социалните взаимоотношения е в състояние да дава израз на емоциите си, да споделя с другите позитивните си емоции, то това има силен ефект върху неговото общо задоволство. "

Как да постигнем това?

"В Америка например се провеждат изследвания как може да се стимулира усещането за щастие. Определен кръг от лица си записват в течение на седмицата моментите на задоволство, щастливите си моменти. Това оказва положителен ефект. Освен това има медитационни техники, чиято цел е вниманието да се насочва върху позитивни емоции, върху позитивни социални контакти. Има и други фактори, които допринасят за по-добро настроение - като спортуване, вкусно ядене, достататъчно сън. Изкуството се състои в това, чувствата да се регулират така, че да се концентрираме върху позитивните неща, да си създаваме приятни усещания.”