Американската компания "Джонсън Контролс" е създадена преди около 130 години. Тя е световен лидер в производството на електронни системи за автомобилно управление и навигация, на автомобилни табла и панели за вратите, а също и на автомобилни седалки и интериорна електроника. Преди 11 години "Джонсън Контролс" стъпва и в България - там, както и в Германия, Франция, САЩ, Индия и Китай американската компания изгражда свой развоен център.

В София работят 600 млади специалисти. Акцентът в работата им е поставен върху разработването на програми за управление на електрониката в автомобилите. Потребители на тези програми са почти всички известни автомобилостроители в Германия, Франция, САЩ и Япония. Произвежданите за тях автомобилни табла с измервателните уреди и електрониката, която ги управлява и свързва с механиката на автомобила, се проектират в семпла високоетажна сграда край софийското Цариградско шосе. В България е съсредоточено проектирането, програмирането и тестването на новите прототипи на автомобилните табла, а фабричното изпълнение на готовите проекти дава работа на 250 специалисти в съседна Македония, а и в Словения.

"Делът на висококвалифицираната работна ръка в себестойността на изделията на българския "Джонсън Контролс" достига 70 на сто, а началните инвестиции не са големи. Точно това обстоятелство мотивира задграничните инвеститори да влагат пари в използването на най-перспективния ресурс на България – нейните млади и можещи програмисти и специалисти във високите технологии", твърди шефът на "Джонсън Контролс" за България Иван Михайлов.

Гладът за български програмисти

В "Джонсън Контролс" подборът на персонала се извършва много прецизно. Освен високи технически умения, изключително важна се оказва и способността на новопостъпващите специалисти за работа в екип, съставен не само от български, но и от чуждестранни експерти. "Американската компания дойде в България заради добрите програмисти, които с лекота навлизат в същината и ритъма на работа в международна корпорация със седалища на няколко континента. Наши конкуренти са гиганти като германския "Бош". Особено интензивна е работата ни по съвместни проекти с "Фолксваген", в които се включват 50-100 души от софийския офис. В България има още 2-3 предприятия като нашето. А условията за старт на младите инженери-програмисти в тях са много добри дори в сравнение със страни като Австрия, в която съм работил 20 години", разказва Марио Петков.

Той се е върнал окончателно в България преди година. Удивен е от факта колко бързо се строи в родината, както и от забележителния прогрес на софтуерния бизнес. Той разказва, че възнаграждението в "Джонсън Контролс" е добро. А отделно от заплатата специалистите в "Джонсън Контролс" получават множество "социални придобивки".

"В Австрия по изключение ти плащат първите три месеца наем и след това трябва да се справяш сам. За да навлезеш истински в занаята са нужни пет години, но и след толкова дълго време за австрийците си оставаш чужденец. Вярно е, че там заплатите са по-високи, отколкото в България. Според мен обаче условията в софийския "Джонсън Контролс" са за предпочитане за старта на всеки трудолюбив и обичащ професията си български програмист. Освен възможността да живее и работи в родната среда сред своите близки и приятели, компанията му осигурява професионално израстване според световните стандарти. Всичко тук зависи единствено от собствената мотивация", убеден е Марио Петков.

От софийското развойно звено на "Джонсън Контролс" признават, че компанията е в остра конкурентна борба за привличането на млади и способни програмисти, защото в България те отдавна са кът. "В нашия бранш безработицата е истинска екзотика, а гладът за нови кадри непрекъснато расте. Сега сме принудени да търсим професионалисти и от съседни държави. При нас вече работят 25 румънски програмисти. В същото време поне 10-15 признати български специалисти участват като експерти в ключови проекти на "Джонсън Контролс" в останалите 5 глобални развойни центрове на компанията. В същото време в България всяка седмица обучаваме по няколко компютърни специалисти от индийския център", изтъква управителят Иван Михайлов.

Българските университети - слабото звено

Плановете за разрастване на глобалния развоен център в София могат да ударят на камък, ако изтичането на мозъци от България продължи. "Това не ни забавя, но оскъпява продукцията ни, защото трябва да наемаме експерти от чужбина. В почти всички от десетте технически университета в България сме изградили безвъзмездно лаборатории за автомобилна електроника и ноу-хау с оглед да си набавим нови млади кадри. За съжаление университетските програми в страната не дават практически умения и са закостенели, а ръководствата на учебните заведения предпочитат да се издържат от държавните субсидии и от усвояването на европейски средства", оплаква се Иван Михайлов. Според него българските технически университети трябва да се поучат от колегите си в САЩ и да се стремят да се издържат от съвместни разработки с компаниите. Така и българските студенти ще могат да започнат работа без забавяне посредством стажантските програми, които предлагат инвеститорите. Михайлов посочва и добри примери за сътрудничество, като това с Русенския технически университет, който не "ламтял" заради материалното оборудване, а просто търсел участие в проектите.

"България далеч не е само дежурно заглавие в хрониките за бедността и нещастието по света. В България има все още доста кадърни и търсени в цял свят млади специалисти, много от които се надяват да осъществят мечтите си в родината. Не се иска много, за да останат. Трябва просто да бъдат оценени и поощрени от мислещи за бъдещето си работодатели, а университетите да осигурят адекватно на световните стандарти професионално образование. Защото българите могат – не по-зле от който и да е!", обобщава програмистът Марио Петков.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева