Украинският президент Петро Порошенко го формулира много добре: „След като съм прекарал по-голямата част от деня си над военните карти, изучавайки фронта, никак не е лесно да превключа толкова бързо и да се захвана с мерки за умиротворяване. Въпреки това обаче трябва да го направим.”

Дилемата на украинското ръководство е очевидна. В страната се води война. Война, която пречи на украинските елити да се захванат с онова, за което са били избрани: да реформират Украйна, да я приобщят към демократичната, отворена, либерална европейска общност. Войната в източните части от страната изпива цялата им сила, която би трябвало да се насочи към демократичното развитие на Украйна.

В Дебалцево се решава бъдещата съдба на Украйна

В Киев днес всички гледат към едно малко градче на изток. Преди сегашната война в Дебалцево живееха едва 23 000 души. И въпреки това всички го знаят – както украинците, така и руснаците. Защото през Дебалцево минават всички, които пътуват с влака от Ростов на Дон към Харков или пък от Харков – към Луганск и Донецк. В момента тъкмо в Дебалцево сякаш се решава бъдещата съдба на Украйна.

В градчето е разположена петхилядна украинска войска, която е обкръжена от бунтовниците, разполагащи със съвременни руски оръжия. Ако успеят да превземат Дебалцево, проруските сепаратисти в Източна Украйна ще решат един проблем: занапред ще могат да получават снабдяване от Русия по железопътната линия. Защото иначе пътищата в бунтовните региони са толкова изровени от танковете, че стават на практика непроходими. Ако вземат Дебалцево, те ще си отворят коридор към Мариупол, но най-вече на запад. Тогава ще дойде ред на Днепропетровск, дори на Запорожие, казва един полковник от украинската армия. А там се намира най-голямата атомна електроцентрала в Европа.

Войната си остава война

В момента в Киев никак не е лесно да отсееш фактите от военната пропаганда. Един високопоставен сътрудник на президента направо избухва: Трябва най-после да започнете да пишете, че Украйна се намира във война с Русия, а не с някакви си там бунтовници! Това може би ще помогне, като имаме предвид посещението на държавния секретар Кери в Киев и предстоящата Мюнхенска конференция по сигурността, където се срещат силните на деня.

В такива призиви отеква истинска безпомощност.

Известният британски анализатор Тимъти Гартън Аш призовава на Украйна да се достави оръжие, така че европейските идеали да бъдат защитени срещу руската въоръжена инвазия. Но без демократични реформи войната ще си остане просто война – и нищо повече. Ако леко променим думите на Порошенко: Как ли обаче да се мисли за реформи, когато цял ден висиш над военните карти?