Все повече българи се вълнуват живо от въпросите, свързани с достъпа до германския трудов пазар и участието в социално-осигурителната система на страната. Това е най-общият извод от проведените в края на миналата седмица в Дуисбург консултативни дни по трудовите и социалните въпроси. Всяка година българското посолство в Берлин организира консултативни дни в районите с най-голяма потребност от такава разяснителна работа.

Тази година за дискусиите в Дуисбург пристигнаха 25 представители на правителствени организации, ведомства и държавни институции, включително от градовете Дортмунд и Дюселдорф, каза за Дойче веле ръководителката на Отдела по социалните и трудовите въпроси към българското посолство д-р Тинка Троева. Две са били основните тематични области, интересуващи участниците в консултациите (включително около 90 български граждани, дошли лично да се информират). По думите на Троева: "Българските граждани проявяват явен интерес към това как би следвало да бъдат легално заети на германския пазар на труда; и втората основна област - достъпът до социално осигуряване въз основа на Регламента за координация на системите за социална сигурност."

Ако искате да регистрирате фирма...

Както е добре известно, с решение на германското правителство от началото на 2012 година за българските граждани с висше образование важат значителни облекчения на германския трудов пазар. За групата с по-ниска квалификация съществуват две възможности, обяснява Троева: "Едната е да работят в сезонната заетост, също без разрешение за работа - селско стопанство, горско стопанство, хотелиерство, ресторантьорство. Другата възможност е да регистрират т. нар. самостоятелна заетост, като обаче трябва да внимават да не попаднат в схемата на така наречената привидна самостоятелна заетост."

Какво означава това? Според германското трудово законодателство, самостоятелна дейност означава регистрирането на фирма с някакъв предмет на дейност. Самостоятелната дейност се превръща в привидна, когато е регистрирана фирма, която не спазва изискванията на местното трудово законодателство. Тинка Троева пояснява какво трябва непременно да се съблюдава: "Да се изисква от работодателя договор за поръчка; условията да са ясни, а също и заплащането, което не трябва да е под минималното почасово заплащане (в Германия вече има тарифни договори в 9 области с регламентирано минимално почасово заплащане); в договорите да са записани условията на труд, обемът на поръчката и времето за нейното изпълнение; да има яснота за качеството, неустойките, отпуските и пр. Освен това българите в никакъв случай не бива да се съгласяват на взаимоотношения с работодателя без да им бъдат плащани осигуровки, защото това не влиза в условията на регламентираната самостоятелна заетост", казва Троева.

Българите в Германия са близо 100 000

Към края на 2011 година в Германия е имало около 20 хиляди български граждани, работещи на договори със задължително социално осигуряване. В основни линии това са квалифицирани и високо квалифицирани българи, работещи по трудови договори в Германия. За останалите, които са избрали самостоятелната заетост, социалното осигуряване не е задължително и всеки сам преценява дали да се осигурява социално или не, разяснява Троева. Пак по официални данни, към 2010 година в Германия е имало около 7 хиляди регистрирани от българи фирми със самостоятелна заетост. Най-вероятно към днешна дата те са много повече, тъй като само в Хамбург през 2011 година са били регистрирани над 1 400 "български" фирми. Каква част от тях изпълняват изискванията на трудовото законодателство, такава статистика за съжаление няма, уточнява Тинка Троева.

И още малко актуална статистика: през 2011 година броят на живеещите в Германия българи с адресна регистрация се е увеличил с 19 хиляди души - от близо 75 хиляди на почти 94 хиляди. Според експертите това означава, че все повече българи намират възможности за работа в Германия - въпреки оставащите в сила ограничения, които от около половин година не важат само за сезонните работници и хората с висше образование. Всички останали български граждани се нуждаят от разрешение за работа - до началото на 2014 година, когато се очаква германският трудов пазар да се отвори напълно за българските граждани.

Автор: Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел