"Гладни сте? Нямате пари за месо? Омесете кюфтетата си от булгур. Вместо яйца използвайте желатин. Най-добре е да ядете много билки и зеленина. Стомахът не ги смила бързо и по този начин получавате илюзията, че сте сити. Най-важното - дъвчете много дълго и бавно!"

Това са някои от напътствията, с които гърците оцеляха по време на окупацията през Втората световна война. Навремето вестниците редовно публикуват рецепти и трикове, които улесняват преживяването на гръцкия народ. Днес тези рецепти преживяват невиждан ренесанс. Излязлата миналата година книга "Рецепти на глада" от Елени Николаиду, за очудване на самата авторка, се превърна в бестселър. Медиите я определиха като "Книга на кризата".

Да нахраниш всички с лъжица брашно

Но всъщност тук не става дума за сборник с рецепти. Елени Николаиду, която е учителка по история, преразказва в книгата моменти от живота на гърците по време на окупацията на Атина. Историите са предадени през погледа на майките, които са били принудени да изхранват семействата си с минимални средства.

Година и половина Елени Николаиду събира рецепти за оцеляване от времето между 1941-1944 година. През 2009 година тя се натъква на първата си "рецепта на глада". Навремето е имало такава рубрика в много вестници. "Как да нахраня семейството си с една лъжица брашно?" или "Как се готви боб без боб?" - това са две от заглавията на тогавашните рубрики.

50-годишната историчка Елени Николаиду е писала и много други книги. За Архимед, за Маратонската битка и за Олимпийските игри. Но никоя друга не се е радвала на такъв интерес както "Рецепти на глада". До момента са продадени 4 000 екземпляра, което е сравнително много за страна като Гърция, където в момента мнозина не могат да платят сметките си за ток, камо ли да купуват книги.

"Не, книгата ми не беше замислена като коментар на сегашната криза, още повече, че не може да се прави сравнение между тогавашна и днешна Гърция", казва Николаиду. "Навремето ние се борехме срещу оръжия и войници, които можеш да видиш. Днес врагът е невидим. И сега е трудно", споделя тя.

В Атина кафенетата все още са пълни. Но там седят предимно млади хора, които в повечето случаи разговарят часове наред на по едно кафе, за което са взели пари на заем от родителите си. Според резултатите от проведена през септември 2011 година анкета пък хората в Гърция пестят най-вече от храни. В менюто им влиза все по-малко месо, а от хранителните продукти като цяло се купуват само най-евтините. По улиците на Атина се виждат студенти и пенсионери, които ровят в кофите за боклук с надеждата да открият нещо годно за ядене. Елени Николаиду пък разказва, че в училището, в което работи, все повече ученици припадат от глад пред очите й.

В предверието на ада?

"Не знам какво си мислят европейците и нашето правителство? Коя икономика може да бъде спасена чрез обедняването на народа и упадъка на пазара? Какво да правят младите с 300 или 400 евро на месец в един от най-скъпите градове на Европа?", пита Елени Николаиду.

Самата тя не е спечелила много от издаването на "Рецепти на глада". "От половин година насам престанах да си купувам обувки и облекло. Парите не стигат. Опасявам се, че това е само началото. Ние, гърците сме в предверието на ада", казва тя.

А коя е любимата й рецепта от книгата? "Вземате един патладжан, настъргвате го на едро. Парченцата добиват кафяв цвят. Запържвате с няколко капки зехтин и го слагате върху сварен ориз. Не е като с истинско месо, но с малко фантазия поне прилича на сувлаки".

АГ, ЗЦ, КЩ, К. Цанев, Редактор: М. Илчева