Стремежът към качествено образование ежегодно насочва хиляди млади българи към германските университети. Често пъти обаче те нямат ясна идея как да финансират следването си, което обикновено е свързано с немалки разходи. Повечето от тях са принудени едновременно да работят и да учат. Но лутането между лекционните зали и работното място е нож с две остриета.

Катя е българска студентка в Свободния университет в Берлин, която наскоро се дипломира като бакалавър по икономика. „Учих, колкото да взимам изпитите, работих, колкото да преживявам”, казва Катя. Истории като нейната не са рядкост. Въпреки че повечето млади българи в чужбина дават вид, че се справят добре, мнозина от тях всъщност изнемогват. Попаднали в капана на безпаричието, те не се справят и със следването. Резултатът: кариерното им развитие е обречено на провал.

Парите от нас, ангажиментът от вас

Въпреки сравнително ниските такси за следване в Германия, обучението не е по джоба на всекиго. Според статистиката около 800 евро месечно са нужни на един студент, за да учи и живее нормално. Освен да се хванат на работа, младите хора имат обаче и друга възможност: стипендия.

Над 2 200 организации в страната предлагат на студентите финансова помощ. Според различни данни около 3 процента от всички студенти в Германия получават стипендия, като се очаква този процент да нараства. Свикнали сме по инерция да мислим, че стипендии има само за отличниците. Но това не е вярно. Стипендиантите се подбират по множество критерии, като най-често от решаващо значение са тяхната мотивация, ангажиментът и готовността им за професионално усъвършенстване.

Който търси, намира

Преди да кандидатствате за стипендия, първо трябва на всяка цена отлично да се информирате за организацията-спонсор. Задължително е също така да покажете добро отношение към нея. Никой член на комисия, която отговаря за подбора на стипендиантите, няма да чете документи, от които не става ясно защо кандидатът е избрал точно тази организация. Но наред с "поклона" пред спонсора, кандидатите трябва да покажат силна мотивация и положително отношение както към себе си, така и към околните. Член на журито в малкото сдружение Copernicus e.V. разказва как получил блестяща кандидатура от българска студентка, която обаче била допуснала една груба грешка: тя обяснявала, че иска да следва в Германия, защото образованието й в София било много лошо. Журито логично се запитало: а какво ли ще говори за образованието в Германия, след като го завърши?

Общественият ангажимент на кандидатите също не е за подценяване. Ако студентът кандидатства за пари от политическа фондация, от него се очаква да покаже интерес в тази област - чрез участие в изборни кампании, членство в партии или политически сдружения и др. Ако обаче студентът се прицелва към академична кариера, тогава спонсорът се интересува повече от академичните му качества и успехи.

Златното правило

Да си намериш стипендия е начинание, което отнема доста време. Златното правило гласи: започнете отрано търсенето и не отлагайте кандидатстването. Дори да не стане от първия път, през следващата година комисията ще се зарадва да види отново познатия й вече кандидат. Това говори за постоянство и лоялност. Разбира се, най-напред всеки трябва да открие "своята" стипендия. Много полезни в това отношение са търсачки като mystipendium.de, създадена от 27-годишната докторантка Мира Майер. Майер разказва, че самата тя имала големи трудности, докато си намери подходяща докторантска стипендия. Така тя решила да улесни други свои сестри и братя по съдба.

Но търсачката помага и на организациите, които понякога не успяват да намерят достатъчно кандидати за предлаганите от тях стипендии. Всеки пети спонсор на стипендии в Германия не успява да раздаде средствата си, сочи едно проучване. Това са главно малки фондации, за които Мира Майер казва: „Шансовете за спечелване на стипендия са при малките фондации много по-добри, отколкото при големите. Малките често пъти изискват от кандидата да има специфичен профил, което стеснява кръга. И друго: те не разполагат с излишни пари за рекламна дейност. Именно поради това си остават неизвестни.”

Автор: Г. Минев, Редактор: А. Андреев