Мнозинството в българския Висш съдебен съвет (ВСС) отдавна е доказало, че няма разумен довод, който не би отхвърлило, професионален принцип, който не би загърбило, морална норма, която не би прекрачило, за да изпълни онова, което са решили явните и скритите му кукловоди. Оказа се обаче, че дори и това мнозинство може да се стресне и притесни. Именно това наблюдаваме през последните дни, след като съдиите от най-голямото българско съдилище - Софийския районен съд (една десета от всички съдии в страната, които гледат една трета от всички дела на районно равнище) - излязоха пред Висшия съдебен съвет, за да протестират срещу системния тормоз, на който са подложени заради неговите напълно съзнателни действия и бездействия.

Контраатаката

Първоначалната реакция на Съвета бе доста смирена - протестиращите бяха приети на среща, на която дори бе демонстрирана воля за диалог. После обаче смирението се изпари, а мнозинството във ВСС се окопити и премина в яростна контраатака. Поводът за нея бе намерен в намерението за създаване на нова партия, обявено по-късно в деня на протеста от бившия министър на правосъдието Христо Иванов. Най-видните представители от отбора на главния прокурор тръгнаха по телевизионните студиа, за да обясняват, че „няма нищо случайно“ и „пъзелът се е наредил“: протестът бил политически инспириран, а хората били извадени насила на улицата - нещо като „подгряваща група“ на новата партия. Тя пък не била нищо повече от "определена група от олигарси", която "иска да овладее съдебната система", а целта на самия Иванов не било „добруването, а подчиняването на правосъдието".

Разбира се, те много добре знаят, че лъжат, а реакцията им напълно се вписва в характерния за тях безскрупулно нечистоплътен стил на поведение. И все пак тя е нещо повече от рутинно преиначаване на фактите, замазване на собствената отговорност и компрометиране на опонента. Защото и двете събития - съдийският протест и новата партия - много ги плашат. А още повече ги плаши съвпадението между двете, макар добре да знаят, че то е напълно случайно.

Когато чашата прелее

Всъщност, ако има нещо неслучайно в цялата история, заслугата е основно на същия този „отбор“ във ВСС и на неговия началник - главния прокурор. Именно той в последните седмици даде сигнал за поредната масирана атака срещу софийските съдилища, които не са склонни да се подчиняват безропотно на волята му. Схемата на тази атака е проста. Съзнателно държиш съдиите при нечовешка натовареност, което прави физически невъзможно стриктното спазване на предписаните от закона срокове. А после ги скъсваш от постоянни проверки и им търсиш отговорност за нещо, което самият ти си причинил. Така ги държиш постоянно в шах, страх и зависимост. За отбелязване е, че по-рано, при старото ръководство на Софийския градски съд, който е най-големият и натоварен окръжен съд в страната, ВСС системно си затваряше очите за далеч по-сериозни нарушения и откровени престъпления.

Напоследък обаче попрекалиха, след като се оказа, че прокуратурата си е позволила да проверява съда, а като повод за поредните проверки дори бяха използвани лъжливи данни. И се получи обратният на желания ефект - чашата преля и се стигна до съдийския протест. Той показа, че има все по-разрастваща се общност от съдии, които вече не се поддават на сплашване и няма как да бъдат подчинени. Които вече няма да мълчат, а ще се борят за своята независимост. По всичко изглежда, че по ефекта на доминото този процес ще се разраства, а това очевидно е силно „плашещо“. Защото в средата на следващата година предстои за първи път съдиите да изберат пряко (а не чрез манипулативно назначени делегати) своите представители в новия ВСС. Така в него може да се окаже невъзможно или поне много по-трудно да се прокарват зависимости чрез послушно, услужливо и безскрупулно мнозинство като днешното.

Другата "опасност"

Същевременно предстоят и парламентарни избори. А от гражданския към политическия терен се е отправил нов играч, който е много „опасен“ по две причини. Едната е, че ще бъде заета почти празната засега ниша на безкомпромисните, последователни и отлично подготвени привърженици на истинската съдебна реформа и борба срещу корупцията (а не на мимикрията). Втората причина е, че този нов играч е свободен от политико-икономическите зависимости, в които почти всички останали са оплетени в една или друга степен.

В едно защитниците на статуквото са прави. Макар и съвпадението във времето между двете събития - съдийския протест и новата партия - да е случайно, те са свързани в естествен резонанс, при който едното усилва ефекта от другото и обратно.

Затова са толкова „страшни“. Затова провокациите и атаките тепърва ще се засилват. А днешната притесненост и изнервеност ще преминава в истерия. Което е добър симптом - има надежда.